Общественият съвет към Комисията по електронно управления и информационни технологии, като представители на ИТ сектора в България, препоръчва на Комисията да не подкрепи предложението за окончателно връщането на хартиената бюлетина, преди Народното събрание да се ангажира с изготвянето на експертна оценка за рискове, ползи и предизвикателства, която да може да отговори на проблемите с хартиеното гласуване с механизми и предложения, будещи достатъчно доверие в изборния процес.
Наблюденията на Обществения съвет показват, че машинното гласуване решава успешно основната задача, с която то е въведено – да намали административното натоварване в СИК, както и съмненията в качеството на броенето на бюлетините и произвеждането на качествен резултат.
Основният мотив на вносителите на предложението за повторно въвеждане на хартиената бюлетина е ниската избирателна активност на последните няколко редовно проведени избори, която според вносителите е резултат от страх или неудобство на избирателите да не се злепоставят публично поради неумението си да работят с електронни изчислителни устройства, отбелязва се в позицията.
Посочва се, че докато подобно съмнение може да бъде основателно, от него трудно може да се получи констатация. Основната причина за това е липсата на данни от изследвания, както на общественото мнение, така и на способностите на отделни групи от обществото, които да докажат, че спадналата активност в гласоподаването се дължи именно на страха от неумение за работа с електронни устройства.
Общественият съвет подчертава, че един от най-сериозните фактори за намаляването на избирателната активност е постоянната промяна на основни елементи на избирателната система, между които е основният метод за гласуване.
Посочва се, че предложението идва по-малко от година, след като парламентът гласува без сериозно обществено обсъждане и в кратки срокове текстове в Изборния кодекс в противоположната посока.
„Такава нестабилност на законодателствотото по отношение на начина на гласоподаване, особено без сериозен диалог и експертни оценки на риска, ползите и недостатъците, е по-скоро проблематична от гледна точка на увереността на избирателите и доверието им в изборния процес. То е също в противоречие с Кода за добри практики на Венецианската комисия, според който стабилността в законодателството е условие за постигането на принципите за честни избори в Европа“, изтъква се в становището.
От Обществения съвет отбелязват, че настоящите промени отново са напът да се приемат след твърде кратък период на действие на машинното гласуване като основен метод за гласоподаване. Това не е дало възможност на гласоподавателите да се адаптират към новия метод, което би било нормална практика при всяка промяна и въвеждане на технология. Краткият период не е дал и възможност за натрупването на повече информация, въз основа на която да се направи обективен анализ с цел взимането на информирани решения относно метода на гласуване.
Подчертава се и че проектът за промени връща в практиката ключов проблем, свързан с отчитането на резултатите на ниво СИК. Той предвижда комисиите ръчно да събират резултатите от машинния и хартиения вот. От една страна този механизъм се оказа неособено успешен в минали избори. От друга, подобно предложение на практика обезсмисля въвеждането на машинното гласуване, тъй като то беше въведено, за да намали възможността от грешки и злоупотреби при отбелязване на резултата от секционните избирателни комисии в края на изборния ден, отчитат от Обществения съвет.
Отбелязва се, че именно проблемите при ръчното броене на гласовете създават подозрения в честността на вота, а това е безспорна причина за намалената в избирателна активност. Към това се прибавя и липсата на елемент в предложението за преодоляване на проблема с качеството и обучението на членовете на Секционните избирателни комисии, които се рекрутират на принципа на партийни квоти.
Именно с гореизброените мотиви беше въведено и машинното гласуване, с цел да се ограничат негативните ефекти на недействителни бюлетини и сгрешени протоколи, изтъкват от Обществения съвет и допълват, че благодарение на намаляването използването на хартиени бюлетини многократно се е намалил недействителният вот.
В позицията се извежда и официалната статистика, според която на парламентарните избори през март 2017 г., проведени с хартиени бюлетини, е имало 169 009 недействителни бюлетини и над 15 000 преправени протоколи. Недействителните бюлетини на са над 4% от действителните гласове, които биха били достатъчни за една партия да бъде представена в парламента.
На парламентарните избори през април 2021 г., проведени с хартиени бюлетини и машинно гласуване, недействителни бюлетини са 86 527.
На парламентарния вот през ноември 2021 г., проведен предимно с машинно гласуване, има едва 11 315 недействителни бюлетини.
От Обществения съвет признават, че в Европа на избори се използва предимно хибридният вариант на гласуване, но подчертават, че в никоя друга държава в Европа няма такъв висок процент на реализирани недействителни бюлетини и преправени протоколи.
При отчетено крайно намалено доверие към изборния процес в България в последните години (с ясно намаляваща избирателна активност) и голям процент реализирани невалидни бюлетини и протоколи, основна задача на Народното събрание е да създаде условия и да вземе мерки за повишаване доверието на обществото в изборите и създаване на прозрачен, честен и некомпрометиран изборен процес, за да насърчи обществото да използва правото си на глас, изтъква се в становището и се допълва, че всяко решение, взето без информационна аргументация, данни и анализи, опорочава въвеждането на който и да е метод за гласуване.
Посочва се, че гаранцията за честни избори минава както през ефективна работа с ЦИК, обучения и сътрудничество по отношение дейността и отговорността на централните избирателни комисия, така и през прозрачна комуникация с обществото относно изборния процес и въведените методи на гласуване.
По тази причина от Обществения съвет отбелязват няколко направления, в които машинното гласуване трябва да претърпи промени:
– създаването на капацитет в ЦИК за управление на машинното гласуване, независимо от външен доставчик;
– създаването на публични процедури за прозрачност, които да гарантират допълнително честността на машинния вот;
– даването на възможност за наблюдение и обществен контрол върху процеса на управление на машинния вот, както и електронни данни, които да са основа за анализ на неговото функциониране.
