Невена Цонева и Венелин Венков вече не са част от „Ку-ку бенд“ и тръгнаха по свой собствен професионален път. Информация за раздялата пръв пусна в социалните мрежи Слави Трифонов, който им пожела успех в бъдещите начинания и им благодари за съвместната работа. Много въпросителни обаче останаха. Какво всъщност накара Венко след близо 30 години да си тръгне от групата? Имало ли е скандали и затворена ли е завинаги страницата „Ку-ку бенд“? Отговорите на всички тези въпроси са в ексклузивното интервю, което Невена и Венко дадоха за вестник „Филтър“.
– Как се чувствате сега, след като вече не сте част от екипа на Слави и телевизия 7/8? Успявате ли да свикнете с факта, че нямате ежедневни ангажименти?
Невена: Чувствам се добре. Аз обичам да съм свободна и да разполагам със себе си.
Венко: Определено се чувствам малко странно, тъй като близо 30 години съм бил в този ежедневен ритъм на работа. Дори сега, когато някой ми каже: „Хайде да се видим!“, аз започвам да си мисля как от понеделник до петък не е възможно. Просто защото винаги в тези дни съм бил зает. Това са рефлекси, които според мен много бързо ще отшумят, тъй като сега имам доста други задачи за вършене.
– Ще говорим за вашите проекти малко по-късно. Но нека първо изясним детайлите. Какво се случи, че решихте да напуснете екипа на Слави Трифонов?
Венко: Не искам да изпадам в мелодрами, но ще кажа все пак лично мен какво ме тормозеше най-много. Моето желание е да имаме бенд лидер, който да стои отпред и като свиря на концерт, да виждам него – тоест Слави. Вече пета година се боря с това и в крайна сметка не можах да се преборя. Да, смята се, че няма незаменими хора, но за Слави съвсем спокойно мога да кажа: За „Ку-ку бенд“ той е незаменим! Няма как някой да застане на негово място и да се прави, че е Слави. Това не го приемам и не го харесвам. Много големи групи са имали подобни дилеми – Iron Maiden, Judas Priest. И при двете формации не се получи със заместниците, но за техен късмет, оригиналните им вокалисти Брус Дикинсън и Роб Халфорд се върнаха в групите след години. При нас това не стана. Много обичам Борис, аз исках да е част от „Ку-ку бенд“, но не и в тази му функция, като заместник на Слави. Голям ултрас съм на тема „Ку-ку бенд“. Дал съм си сърцето и душата за тази група и някак не ми пасва това, което е в момента бендът, сравнявайки го с онова, което беше. Слави на практика напусна групата и е логично човек като мен, който не по-малко от него държи на „Ку-ку бенд“, да си тръгне. Просто защото не виждам смисъл да стоя всеки ден буквално без работа. Истината е, че ние само се подвизаваме в телевизия 7/8, но не вършим нищо. „Ку-ку бенд“ свири два каша на предаване и музика за танците на балета. Концертната ни дейност се сведе дотам да ходим да свирим на Софи Маринова. Безкрайно много я обичам, но ние не сме група на Софи Маринова. Ние сме „Ку-ку бенд“.
– Не сте ли правили опит да говорите със Слави и да му кажете всички тези неща?
Венко: Това е много лично и не бих желал да го коментирам. Но фактът, че вече не съм част от групата, е доста показателен.
Н.: Аз не съм като Венко 30 години в „Ку-ку бенд“. Там съм от седем, но те са част от сърцето ми още от времето на „Мюзик Айдъл“, когато спечелих формата през 2007 година. Затова и мен ме припознаваха като част от групата, без да съм била в нея. След като влязох в „Ку-ку бенд“ обаче, видях, че нещата въобще не са същите като през 2007 година. Нямаше го духа, основно заради оттеглянето на Слави. А и аз съм деен човек. Обичам да пея, да композирам. Мислех си, че като вляза в групата, някак си ще раздвижим нещата и ще започнем да правим песни всички заедно. Но това не се случи. В интерес на истината, ние не искахме да си тръгнем от „Ку-ку бенд“…
В.: Аз исках да спра с телевизията. Но се оказа, че не може и трябва да си и в „Ку-ку бенд“, и в „7/8“
Н.: При това положение решението беше ясно. То не беше взето от нас, а от Слави. Той е прав за себе си, както и ние – за нас. Това, което Слави е постигнал, никой не го е правил и няма и да го направи. Той е в абсолютното си право да решава какво да се случва в тази организация. Има и друга причина да си тръгнем и тя е свързана с личния ни живот и по-специално със сина ни Александър. Това са семейни неща, които няма да коментираме. Просто много са обстоятелствата, които ни накараха да вземем това решение.
– Венко, какво е усещането да затворите една 30-годишна врата?
В.: Не чувствам, че съм затворил каквото и да е. Такова нещо като затворена врата за мен няма. Дори човекът, който отиде на мое място в „Ку-ку бенд“, Ники Тошев ми е като син. Препоръчвах го на колегите ми още преди въобще да се роди идеята да напусна. Когато сме се шегували, дори съм казвал: „Ако един ден си тръгна, вземете това момче на мое място!“. И какво нещо е животът! То точно така се случи. Но „Ку-ку бенд“ не е затворена врата за мен. Групата е част от мен. И няма как да е друго. Това, че няма да свирим заедно, нищо не означава. Слави, като не пее с бенда, не означава, че „Ку-ку бенд“ не е част от него. И досега записваме песните, които той прави заедно с Евгени Димитров в момента.
– Слави Трифонов пусна пост в социалните мрежи, за да оповести, че се разделяте, и то преди вие да го обявите. Доколкото разбрах, това е станало след ваша среща. Така ли е?
В.: Той пусна поста веднага след срещата ни – да. Дори ние бяхме много изненадани, че го афишира.
– А как мина самата среща със Слави?
В.: Нормално. Това, което ви казах на вас, почти същото го казах и на него. Той заяви, че не е окей да напусна само телевизията, и се разделихме. Говорихме си съвсем спокойно. Написаното от Слави в поста е и това, което ни каза – всеки е свободен да избира. В крайна сметка всеки си решава как да продължи своя живот. Нито сме се карали, нито нещо страшно е ставало.
Н.: Срещата ни продължи пет минути. Не повече.
В.: Много дебело искам да подчертая – това е чисто емоционално решение. А и както вече казахме, имаме си и наши семейни неща. Няма да ги обяснявам, но ние с Невена направихме драстични промени в личния ни живот, чисто организационно като семейство – аз, тя, нашият син Александър и дъщеря ми Поли. Всички тези промени трудно започнаха да се комбинират с работата ни. Стана дори невъзможно в един момент. А и за мен беше прекалено мъчително да участвам в нещо по този начин, по който в момента съществува то.
– Хората ви знаят като барабаниста Венко, но вие имахте и друга задача в бенда – отговаряхте за участията на изпълнителите и актьорите. Сега кой се занимава с това?
В.: Нямам никаква представа. Сега не знам кой решава това – Слави ли, Евгени ли?! Вече и аз се обърках. Но колегите без участия няма да останат. Аз се занимавах с тази работа, за да има някакъв ред. Наложи се да поема и тази функция, тъй като преди това, говоря за времето преди 20 години, се е случвало да не знаем къде са актьорите. Сценаристите пишат скечове, а например Любо Нейков го няма, защото е на участие. Никой обаче не е наясно с това. Тогава Слави реши да се занимавам с организацията и да се знае кой къде е и да има ред. Но не съм се вживявал като някакъв мениджър. Това е далеч от мен.
– Венко, неотдавна в подкаст вие признахте, че две години сте служили в казармата на Слави. Как мина тази ваша „военна“ служба?
В.: Да, то наистина си беше казарма. Имаше „стани“, „падни“… Тези неща са и забавни. Хубавото е, че при нас винаги е имало огромно чувство за себеирония. През всичките години страшно много сме се забавлявали.
– Невена, Слави е подарил чорапи, когато Венко е влязъл в „Ку-ку бенд“. На вас какво ви подари като постъпихте в групата?
Н.: Нищо! След като влязох в „Ку-ку бенд“, направихме песента „Притури се планината“, която преди мен беше записала Цветелина Грахич. Когато тя си тръгна, аз влязох на нейно място. Презаписах песента и снимахме видеоклип. През 2018 г. записахме един албум с обработки на патриотични песни. След това правех собствени парчета – „Любов“ в дует с Годжи, „Вечерница“, „Момини сълзи“, „Отровни думи“… Но това са солови проекти, не са песни заедно с групата.
В.: Всъщност последните песни, които сме направили заедно като група, са от албума „Един от многото“, който излезе през 2012 г. След това през 2017 г. издадохме албума „Има такъв народ“, в който почти всички парчета са от стар проект, а през 2018 г. последва и последният ни албум „Песни за българи“. В него, както вече Невена каза, записахме обработки на Евгени Димитров на патриотични песни. На практика повече от 12 години не сме правили авторска музика като група всички заедно.
– Докато бяхте част от „Шоуто на Слави“, сте имали срещи с много световни звезди. Кои остават незабравими за вас?
В.: Имам много такива истории, но ще разкажа две. Първата е с барабаниста на „Пинк Флойд“ Ник Мейсън. Като дойде в шоуто, той не беше докосвал сигурно 20 години барабани. Ние пък го накарахме да изсвири песен на „Пинк Флойд“, в която дори не участвал, защото просто не е бил в групата по това време. Беше я чувал, но не я знаеше. Помня как бях седнал на мястото на перкусиониста и само му кимах с глава кога да започва и кога да спира. Беше много благодарен, от една страна, че имаше възможност да посвири малко, и от друга, че му помогнахме с каквото можем да не се изложи. След три месеца получихме в телевизията огромен плик, адресиран до мен. В него имаше две палки, които лично ми беше надписал, както и чисто бяла картичка с пожелание към мен и благодарности. А на гърба – залепен диапозитив с кадър от концерт на „Пинк Флойд“. Много мил момент е този за мен и си пазя палките като скъп спомен. Другата ми история е с певеца на „Джудас Прийст“ Роб Халфорд, който дойде първо със своята група „Халфорд“. Тогава Слави му обясни, че съм голям фен на „Джудас Прийст“. По онова време Роб ходеше с каскет и каза, че като свърши шоуто, ще ми го подари. Предаването приключи. Той си тръгна, но каскет така и не ми даде. След две или три години Халфорд се върна в „Джудас Прийст“ и пак дойде да гостува в шоуто, но вече с групата. Първото нещо, което този човек е направил още с влизането си в телевизията, е било да попита: „Къде е барабанистът?“. Ние обаче още не бяхме отишли на работа. Тогава той ми беше донесъл тениска от турнето на „Джудас Прийст“, специално за мен, защото забравил да ми даде каскета си. Виждате ли за какви хора става дума?! Това няма как да се забрави!
Н.: Най-яркият ми спомен е свързан с гостуването в шоуто на Шарл Азнавур през 2017 г – само година преди да си отиде от този свят. Той вече беше на 93. Месец по-рано Слави ми даде да науча песента La Boheme. Когато дойде моментът да я изпълня, няма да забравя как Шарл Азнавур дойде да ме успокои. Той усети, че съм притеснена, и ми каза: „Въобще не се притеснявай, че съм тук. Както и да изпееш песента, аз ще се радвам, че я изпълняваш“. След тези негови думи все едно ми падна голямо бреме от плещите. И аз изпях песента, а Азнавур каза в ефир, че много му напомням на Нана Мускури, и продължи: „Но тя е по-добра от Нана Мускури!“. Много хора след това се обадиха да ме поздравят. И наистина беше паметно предаване за мен.
В.: След шоуто Шарл Азнавур разговаря с Невена и й каза, че може да пее тази песен, когато пожелае. На практика й я подари.
– Да поговорим за сегашните ви проекти. С какво се занимавате и какво ви предстои да правите?
В.: Невена прави своя подкаст „Без граници“ в интернет. Тя има заложби и дарби, за които никога не беше споделяла публично, и в семеен разговор взехме решение да снимаме такова предаване, в което тя си говори на теми, които я вълнуват – за езотерика, за това как вижда аури на хората… Държа да се знае, че не е врачка, няма нищо такова. Започнахме подкаста на майтап, но той набра скорост и вече имаме 50 000 последователи. Сега като ни спират по улиците, не ни питат обичайния въпрос: „Какво прави Слави?“, а хората се интересуват каква им е аурата.
– Невена, вие как всъщност открихте, че имате такива заложби?
Н.: Сега ще ви отговоря кратко, но дългият отговор е в първия епизод на подкаста, който е два часа. Бях на 26–27 години. След като почина баба ми, на която съм кръстена, реших да напиша текст – послание за това какво се случва, когато някой си отиде от нас. Озаглавих песента „Нарича се живот“. Автор на музиката е Евгени Димитров, а аранжиментът е на Венко и Веселин Калчев. Като тръгнах да търся аксесоари за снимките на клипа, бях с дъщерята на Венко – Поли. Влязохме в един магазин за платове и човекът хиляда пъти ми обясни къде трябва да отида, за да намеря това, което търся. Не можех да разбера защо толкова пъти ми повтаря едно и също, но усещах, че се случва нещо. Вече се бях отказала, тъй като така и не успявах да намеря мястото, но тогава една жена ме спря и каза: „Вие търсите еди-коя си улица!“, без да съм коментирала това с нея. А като намерихме магазина, в него една от продавачките ми заяви, че съм дете индиго. Дори не знаех тогава какво точно означава това. Но един ден, както си пътувахме с Венко с колата, реших да проверя дали мога да виждам например цветове около хората. Оказа, че имам тази способност. Помислях си за някого, виждах аурата му и след това проверявах какви точно са характеристиките на дадените цветове. Оказа се, че нещата, които знам за човека, съвпадат с това, което пише за аурата му. Изчетох много по темата и вече мога да разбирам каква личност стои срещу мен.
– Не е ли много страшно да вървите по улиците и да виждате хора с цветове около тях?
Н.: Не е страшно. Аз ги виждам само когато реша. Не е постоянно. Но когато някой ме впечатли или пък подразни, веднага проверявам защо се случва така.
– А имате ли някакви други заложби?
Н.: Да, доста често виждам душите на хора, които са си отишли от нас. Не мога да контактувам с тях, но разбирам каква е енергията им – дали са щастливи или нещастни.
– Виждали ли сте душите на покойните ви баща и баба?
Н.: Директно се обръщам към баба ми или към баща ми, лека им пръст. Баба дори е идвала, за да ми привлече вниманието за неща, на които не съм обръщала внимание. Тогава разбрах, че се случват нечестни неща спрямо семейството ни. Ставаше дума за измами в нашия род, за които нямаше как да знам. И по този начин тя ми помогна. Който иска да вярва, който не иска – да не вярва. Интересното е, че дори когато снимаме подкаста и имаме гости в студиото, винаги идват и вече починали техни близки.
– В музикален план какво ви предстои?
В.: Постоянно правим песни и предстои те да видят бял свят. Това ще се случи през есента. Ще продължим традицията в песните на Невена да има етноелементи, както е в „Любов“, „Отровни думи“, „Момини сълзи“…
– Венко къде свирите сега? Къде са ви барабаните?
В.: Всички барабани са си на Слави и те са там, където винаги са били. Сега Ники свири на тях. Моите лични барабани пътуват към България. Поръчал съм ги. Не искам да оставам без инструменти. Но тъй като Слави ми беше създал идеални условия за работа, никога не съм имал потребност да си купувам мои. Нямаше и какво да ги правя, освен да ги държа в някое мазе.
– Вече 17 години сте заедно. Все още ли преоткривате неща един в друг?
Н.: Смятам, че това ще продължи цял живот. Колкото повече израстваш, преоткриваш както себе си, така и човека до теб. А и сега вече сме в по-различна ситуация – извън „Ку-ку бенд“, и най-вероятно ще открием още нови неща един в друг. Всичко зависи единствено и само от нас двамата. Няма начин да не научим нови уроци.
– В началото на вашата връзка много се коментираше тази 14-годишна разлика във възрастта в полза на Венко. Плюс или минус се оказа това, че той е доста по-голям?
Н.: От малка винаги съм предпочитала да прекарвам времето си с по-големи хора от мен – родителите ми, баби и дядовци. С моите връстници ми беше трудно да общувам. Затова и е логично да имам връзка с човек, който е значително по-голям от мен. Само така можем да имаме общи теми за разговор. А когато се срещнах с Венко, той не спря да приказва за своите преживявания… (Смее се.) С течение на времето се оказа, че имаме много общи интереси и неща, които ни вълнуват. Венко е много мъдър и има изключителна интуиция.
– Каква му е аурата?
Н.: Тя е в тъмнозелено и златисто. Това означава – мъдър човек със силен усет.
– Накрая – ако трябва озаглавите съвместния си живот с име на песен, коя ще е тя?
Н.: Любов!
Източник: filternews.bg
