Основният въпрос, който е повдигнал новият външен министър при разговора си с посланика на Република Северна Македония Агнеза Поповска – е кой и по какъв критерий може да бъде вписан в т.нар. „черни списъци“ за недопускане на територията на югозападната ни съседка. Това заяви служебният министър на външните работи Иван Кондов на брифинг в министерството.
Поводът за привикването на македонския дипломат бе недопускането на българския евродепутат Андрей Ковачев и председателя на фондация „Българска памет“ Милен Врабевски в РСМ на 6 май.
„Това бяха въпросите ми вчера към посланик Поповска, попитах съществуват ли тези списъци и какви са критериите за включване в тези списъци. Тя няма отговор към момента, очакваме официален отговор„, заяви той.
Ковачев и Врабевски не са били допуснати заедно с още трима човека, чиито имена не бяха обявени.
На въпрос на кои са били въпросните граждани Кондов съобщи – шофьори и охрана, а не публични личности.
Напълно несъстоятелно е обяснението на Скопие, че евродепутатът Андрей Ковачев е бил едва ли не „косвена жертва“, защото се е движил заедно с други лица, на които е забранен достъпът до македонска територия, категоричен бе министърът.
Честването на паметта на падналите български войници във военното гробище в Ново село е традиционно, никога не е имало проблеми, а самият Андрей Ковачев е взимал участие в ежегодното мероприятие многократно. Освен това: „В уведомленията, връчени на българските граждани от граничните органи на РСМ, изрично е посочено, че в граничната система фигурират в забранителен списък„.
МВнР е в процес на информиране на всички наши европейски партньори за този безпрецедентен акт, който не съвпада с декларираното от Скопие намерение да работи за подобряване на добросъседските отношения.
Също обясненията на посланик Поповска и на Скопие се разминавали с официалните документи на граничните власти, изтъкна Кондов.
Поведението на Скопие в последно време пречи дори и на елементарни жестове на добросъседство, които са вече договорени, като например формалното извинение за репресиите на комунистическия режим в бившата югославска република върху хората с българско самосъзнание след 1944 година, отварянето на архивите на бившите югославски служби, но най-тревожният ефект е засилването на омразата и репресиите срещу българите в РСМ към настоящия момент, посочи още той.
„Искаме да видим нашите съседи в Европейския съюз, но това зависи единствено от тях„, добави Иван Кондов.
Той сподели и впечатленията си от разговора си с Християн Пендиков, председател на българския културен клуб в Охрид, който бе пребит в началото на годината. Пендиков, който получи български паспорт на официална церемония в президентството, споделил, че иска да учи в България, а след това да се върне в Македония и да продължи каузата си.
