Снимка: Информационна агенция News24sfia.eu / Филип Станчев„Аз вярвам, че на следващите избори с „Демократична България“ ще се явим с общи листи. Ние и ДБ ще сме основното ядро, но започваме да привличаме и доста граждански организации, които досега не са се обвързвали с политика. Видя се, че политиките и целите, които всеки от нас слага на масата, са общоприети и трябва да се случат„.
Това заяви пред БНР съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. Той очаква социолозите да бъдат изненадани от резултатите на обединението на изборите на 2-ра април.
„С ДБ правим едно ядро, което се надяваме да бъде не само снежна топка, а да бъде лавина„, изтъкна Петков. Той обясни, че задачата на това обединение ще бъде в следващия парламент да има достатъчно хора с общи приоритети като съдебна реформа, борба с корупцията, по-добро образование и здравеопазване.
„Трябва да са ясни кои са целите и кои са приоритетите. И всички хора, които вярват в тези цели и приоритети, трябва да застанат рамо до рамо. Не може да се стои на неутрална почва вече„, отбеляза съпредседателят на ПП.
Петков каза още, че въпросът с БСП не до харесване и нехаресване, а до изборите, които социалистите ще правят, „за да се дефинират от коя страна на бариерата са, защото в последния парламент направиха огромна стъпка назад, въпреки, че бяха напреднали по време на нашето управление„.
Във връзка с напрежението между България и Република Северна Македония той коментира: „Важно е да не оставяме ракурса на отношенията между двете страни само на тема какъв инцидент се е случил. Едновременно, докато се работи срещу езика на омразата, трябва да се отворят и другите теми – инфраструктура, икономика, за да може отношенията ни да имат и позитивен характер. В момента е оставено на едни хора, които са много гласовити, да определят диалога между двете страни. Време е да се върнем към по-позитивните дейности, а от друга страна към рамката, която нашето правителство даде – Европа да бъде страната, която да натиска за изчистване на езика на омразата.“
Според Кирил Петков трябва да се каже на РСМ, че условията са поставени от ЕС и няма друг избор, освен да започне работа по позитивните теми с България и по изчистването на езика на омразата, ако иска да има европейско бъдеще. „Този тип диалог вече е възможен, защото по време на нашето правителство успяхме Европа да застане на наша страна„, допълни той.
От своя страна съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви пред националното радио, че с ПП се опитватда отговорят на въпроса – какво ще се промени на следващите избори, за да не бъдат те още едно издание на същите избори. „Важно е гражданите да видят, че в едната част на политическото пространство има формации, които могат да намират допирни точки въпреки различията. В този период има нарастваща фрагментация и отнякъде трябва да тръгне обратната тенденция. Искаме да въведем това нещо като нов политически факт„, посочи той.
Христо Иванов няма притеснение от участието на ДБ в една или в друга коалиция, защото става въпрос за генерации в демократична общност. „Знаем как да отстояваме идентичността си в отбор, който е по-голям от нас, как да налагаме дневен ред… Нямаме притеснения, че нашите избиратели няма да разберат усилията ни да решим проблема на България. Не сме се загубили за 30 години, няма да се загубим и за 30 напред„, обяви той.
По думите му ГЕРБ често се описват като евро-атлантическа формация, но когато стане дума за истинско движение в евро-атлантическа посока, реалността е друга. „По този начин стои въпросът с правосъдната реформа. ГЕРБ твърдят, че искат да я направят, но правят всичко възможно да я провалят. Винаги се намират оправдания от тяхна страна да не се случи това нещо. Заявките са едно, когато се стигне до действия – става друго„, изтъкна съпредседателят на ДБ.
Той увери също, че всеки бъдещ разговор между ДБ и други политически сили ще бъде на базата на конкретни действия и способност на съответните партии да ги доведат до резултат. „Разговорът ще бъде за конкретни цели. Интересуват ни конкретните пътища към бъдещето. Ще разговаряме за тях„, уточни Иванов.
Той изрази и безпокойство, че БСП все по-плътно се приближава към „Възраждане“ като позиции и определи това като проблем за българската политическа структура. „БСП се превръща в лошо копие на „Възраждане„, подчерта Христо Иванов.
По отношение на напрежението между България и РСМ той коментира, че липсва цялостна политика от страна на институциите ни, която да оказва дозирани степени на натиск върху властите в Скопие за определени действия и да се ангажира с позитивни послания на територията на Северни Македония. „Инструментариумът го има, но не се използва. България продължава да държи пръста си върху спусъка на въпроса – дали Македония ще преговаря, или не. Докато не бъде променена конституцията на РСМ, реални преговори няма да има… Имаме повече възможности за влияние, просто Министерството на външните работи трябва да започне да ги прилага на по-широка база – конструктивно, добронамерено, но твърдо спрямо властите в РСМ, за да може обществото да разбере, че не може да искаш да си член на европейското семейство и с европейския народ, който е най-близо до теб, да си в постоянна вражда„, заяви също Иванов.
Информация за изказването му в ефира на БНР беше разпространена по-късно и в съобщение от пресцентъра на ДБ, в което се акцентира на мнението на Христо Иванов за ГЕРБ. Той е категоричен, че „Демократична България“ не може да направи компромиси с целите си по отношение на диалога с ГЕРБ, защото от партията на Бойко Борисов за пореден път не могат да превърнат заявките си в действия и да покажат, че са евроатлантическа сила. Като пример за това той посочва, че от ГЕРБ са отказали да приемат предложена от служебното правителство и одобрена от Еврокомисията поправка в Застрахователния кодекс, с което се поставяло под сериозен риск влизането на България в Еврозоната през 2024 г. Този бойкот на ГЕРБ в последните дни на парламента, в който се включиха още ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“, обслужва интересите на застрахователния бос Алексей Петров и проблемната му практиката в българското застраховане, коментира Христо Иванов.
„Това за мен е шокиращ пример за това каква бездна може да се отвори между заявки и дела на база на тежки зависимости и ангажименти, които са поемали. Това е просто един пример как ГЕРБ много искат да се опишат като евроатлантическа формация, но когато стане дума за истинско движение в евроатлантическа посока, за това България не просто да заявява, че е в ЕС, а да влезе в сърцето му като стандарти, като правила, като качество на живот и на функциониране на институциите, изисква определени промени отвътре, които ГЕРБ не могат да направят. По същия начин стои въпросът с правосъдната реформа – твърдят че я искат, но на всеки етап правят всичко възможно да я провалят„, смята още той.
