Г-7 ще проучи начини за използване на бъдещите приходи от замразените руски активи, за да помогне на Украйна. Това се казва в изявление на финансовите ръководители от Г-7, предаде „Ройтерс“.
Срещата на групата се проведе на между 24 и 25 май в Стреза, Северна Италия. Това не окончателното изявление. То се очаква да бъде публикувано малко по-късно на 25 май.
Руските активи, на стойност около 300 милиарда долара, бяха замразени малко, след като Москва нападна Украйна през 2022 г.
„Ние постигаме напредък в нашите дискусии за потенциални пътища за пренасочване на извънредните печалби, произтичащи от обездвижени руски суверенни активи, в полза на Украйна„, се казва в изявлението.
Групата от седмици преговаря как най-добре да се използват активите като основни валути и държавни облигации, които се държат предимно в базирани в Европа депозитари.
САЩ настояват партньорите им от Г-7 – Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада – да подкрепят заем, който може да осигури на Киев до 50 милиарда долара в близко бъдеще.
Заради това в изявлението се отразяват множество правни и технически аспекти, които все още трябва да бъдат уточнени, преди да може да бъде издаден такъв заем.
Към срещата на Г-7 ще се присъедини и министърът на финансите на Украйна Сергей Марченко.
В изявлението се посочва, че министрите на финансите и централните банкери имат за цел да представят варианти по въпроса за финансирането на Украйна на правителствените ръководители от Г-7. Представените варианти ще се обсъдят на среща на върха, която ще се проведе в средата на юни.
„В съответствие с нашите съответни правни системи, суверенните активи на Русия в нашите юрисдикции ще останат неподвижни, докато Русия не плати за щетите, които е причинила на Украйна„, казат страните от Г-7.
Друга тема на срещата беше нарастващата сила на износа на Китай и това, което се нарича „свръхкапацитет“. В изявлението Г-7 изразяват „загриженост относно всеобхватното използване на непазарни политики и практики от Китай, което подкопава нашите работници, индустрии и икономическа устойчивост„.
Те ще продължат да наблюдават потенциалните отрицателни въздействия на „свръхкапацитета“ и ще обмислят предприемането на стъпки „за осигуряване на равни условия, в съответствие с принципите на Световната търговска организация (СТО)„.
Миналата седмица САЩ рязко повиши митата върху набор от китайски внос, включително батерии за електрически превозни средства, компютърни чипове и медицински продукти.
Вашингтон не е призовавал съюзниците си да предприемат подобни стъпки, но министърът на финансите Джанет Йелън каза тази седмица, че иска Г-7 да изгради „стена на опозиция“ срещу индустриалната и търговската политика на Китай.
В проектоизявлението от 13 страници се казва също, че Г-7 има за цел да подпише първия стълб на споразумение за глобална минимална данъчна ставка за мултинационалните компании до края на следващия месец.
Този първи стълб има за цел да преразпредели правото на данъчно облагане основно върху дигитални гиганти, базирани в САЩ. Това ще позволи около 200 милиарда долара корпоративни печалби да бъдат обложени с данък в страните, в които компаниите правят бизнес.
Финансовите лидери на Г-7 също потвърдиха ангажимента си за обменния курс, като предупредиха за прекомерно нестабилни и хаотични валутни движения, като кимнаха към искането на Япония. Токио твърди, че това споразумение на Г-7 му дава свобода да се намесва на валутния пазар, за да противодейства на прекомерните движения на йената.
Групата също призова Израел за поддържане на кореспондентски банкови връзки между израелски и палестински банки, за да позволи продължаването на жизненоважни транзакции, търговия и услуги.
