Преодоляването на предизвикателствата, свързани с високите цени на енергията в Европа, е невъзможно без координиран подход на равнище ЕС и солидарност между отделните държави в съюза. Това заяви министърът на енергетиката Александър Николов на неформалното заседание на енергийните министри в гр. Амиен, Франция.
Дискусиите относно енергийните цени за потребителите заемат централно място по време на заседанието, организирано от френското председателство на Съвета на ЕС. Темите на разговорите са свързани и с енергийната ефективност и използването на водорода в европейската енергетика.
Според Николов ефективните мерки за справяне с проблема с високите енергийни цени изискват фокус както върху най-уязвимите потребители, така и върху поддържането на икономическа активност.
По негови думи трябва да се обмислят всички възможни механизми, които биха могли да допринесат за непрекъснатост на доставките на енергия на предвидими цени.
Българският министър открои ролята на диверсификацията на източниците и маршрутите като основен фактор за гарантиране сигурността на доставките. Освен това ключови са и засилването на пазарната интеграция и развитието на взаимовръзките със съседните държави.
Николов заяви, че България приветства предложението за признаване на ядрената енергия и природния газ като източници, отговарящи на изискванията за безвъглеродна енергетика.
Ние сме уверени, че ядрената енергия, заедно с възобновяемите енергийни източници, ще играе основна роля в бъдещата декарбонизирана енергийна система на ЕС и може да осигури стабилни доставки на енергия на предвидими и достъпни цени в дългосрочен план, подчерта той.
Министърът обърна внимание и върху необходимостта от подробно планиране на мерките за постигане на климатичните цели на ЕС като ключов фактор за запазване на социалното доверие в зеления преход и на конкурентоспособността на европейската икономика. Мерките трябва да осигурят достатъчна гъвкавост на държавите членки за прилагане на енергийните технологии и решения, които най-добре отговарят на техните нужди.
По негови думи огромно предизвикателство е да бъде създаден справедлив механизъм за компенсация в разнообразна икономическа зона от 27 държави членки и това изисква по-обширни допълнителни мерки и ресурси на европейско и национално равнище.
Енергийният министър посочи, че, когато се разглежда разпределението на средства между държавите членки, трябва да се вземе предвид брутният национален доход на глава от населението, делът на уязвимите домакинства, както и емисиите на домакинствата от изгарянето на горива.
Съглаасно приоритетите на ЕС относно енергийната ефективност България планира да постигне намаляване с 31.67% на крайното енергийно потребление до 2030 г. в сравнение с 2007 г., стана ясно още от думите му.
Николов посочи, че подобряването на енергийната ефективност е ключов стълб на политиката за неутралност на климата на ЕС. Освен че намалява общите разходи за енергия, повишаването на енергийната ефективност насърчава социалното и икономическото развитие, повишава енергийната сигурност, качеството на живот и заетостта, акцентира той.
Относно използването на водорода в контекста на европейските цели за декарбонизация Николов подчерта неговия потенциал като обещаващо решение както в енергетиката, така и в други основни сектори на икономиката. Използването на водорода е алтернатива за сектори, които са трудни за декарбонизиране, като например енергоемки индустрии или транспорт на дълги разстояния, който може да бъде само частично електрифициран, заяви министърът и допълни, че в момента почти 80% от водорода се произвежда чрез реформиране на природен газ и газификация на въглища.
По негови думи използването на водород, произведен от изкопаеми горива като алтернатива на самите изкопаеми горива, предлага много ограничени ползи за околната среда. Той посочи, че въпреки нарастващия технически и политически фокус върху водорода, той остава нова и все още незряла технология. За подпомагане на нейното търговско развитие са необходими значителни публични средства, подчерта енергийният министър. Според него използването на пълния потенциал на водорода ще зависи до голяма степен от участието на частния сектор, както и от координирани действия за публично-частни инвестиции за ускоряване развитието на този ресурс на всички нива.
