НАТО не ни размахва пръст, защото това не е в културата на Алианса. Това заяви пред News.bg Елена Поптодорова, дългогодишен посланик на България в САЩ, днес част от Атлантическия клуб в България за 18-годишнината от членството на България в НАТО и в последния месец засилващите се въпроси за тежестта на Алианса у нас.
Има спорове, но ето вижте пример ви давам веднага една Турция, която е далеч по-сложен казус на НАТО, отколкото България, но споровете и различията се решават по професионален и сериозен път. Очакванията на НАТО към нас са все още високи. Да, има тревоги за това какви влияния ще надделеят у нас, за да не бъде размито членството в НАТО, но членството ни в НАТО няма да бъде прекратено, убедена е Поптодорова. Тя се позова на данните от последните дни, които приятно са я изненадали, в които 60% от българите подкрепят членството на България в НАТО.
„Това означава, че в каквато и реторика да вървим, каквито и пропагандни тези да се размахват публично, има един здрав разум, който знае къде е интересът на България„, доволна е Поптодорова.
Поптодорова посочи, че това, което очаква НАТО от нас е изграждане на национален военен капацитет – това, което не успяхме да свършим поради вътрешни препятствия, влияния.
„Забавихме се страшно много с оптимизацията на армията„, призна тя.
„Имаме пилоти, имаме инфраструктура, имаме самолети, но да чуем ние от президента Румен Радев да предлага да използваме втора ръка самолети, докато дойдат тези, които в момента се произвеждат за нас. Това е тежкият много остър проблем – не изградихме национален капацитет, не сме свързани, не сме съпоставими с натовските системи във въздуха особено и това е много тежка щета за отбраната на страната ни„, изтъкна Поптодорова.
Тя е оптимист, че ще изградим многонационалната батальонна бойна група, с помощ от съюзниците ни, в което нямало нищо лошо. 40 000 военнослужещи в НАТО вече са пристигнали в крайбрежните държави, в Балтика, Полша и Румъния. У нас също започват да пристигат вече обявените бойни групи. Колкото и да са пристрастни, колкото и да са демократични настроени някои политически и публични фигури, никой не може да каже, че България може да се опази сама, отбеляза Поптодорова.
За целите пред България в НАТО, според Елена Поптодорова, практическите цели трябва да бъдат изговорени. На първо място това е натовското въоръжение на армията. Много силно трябва да се вземат мерки за борба с киберпрестъпността и кибервойната. Ако и Русия не е успяла да превземе територията на Украйна, не мислете, че това ще е край на военните или вражеските ѝ действия там. Ние сме на прага на много тежка, много сериозна фаза на кибервойна, предупреди Поптодорова.
„Всичките тези 18 години, за съжаление, са пропуснато време в практическото изграждане на българската отбрана и сигурност„, каза още Поптодорова, а трябва да се готвим и за още.
„Ние сме част от едно семейство, а семейството е за това – в хубаво и в лошо време да стои заедно„, категорична бе Елена Поптодорова за евроатлантическото семейство.
Тя обясни, че равносметката от 18 години България в НАТО е много кратка – всички наши усилия се оказали не просто оправдани, не просто възнаградени, а абсолютно необходими. „Това не беше никак лесен процес, никак лесна битка от гледна точка от спечелване на общественото мнение, но 18 години по-късно дори и противници на НАТО, казват в разговор всъщност, че това е най-добрата мярка за сигурността ни„, акцентира Поптодорова.
През цялото това време се извърши една голяма промяна, но огромна роля за това изигра агресията на Путин, на Кремъл срещу Украйна – когато вече фактите влязоха напред, а не идеологията, посочи тя.
По думите ѝ най-сложният и труден процес е членството в НАТО да ни направи повече европейци, отколкото балканци. Придвижваме се, но бавничко и трудно именно, защото има много силни източни влияния от нас – няма да повтарям обичайната фраза за дезинформация, фалшиви новини, хибридната война, която се води от много години насам. Всичко това влияе на хората, които по различни причини не са проявили ясна представа как се е развивала българската история, особено отношенията с Русия, Съветския съюз и по-късно Руската Федерация. Това от моя гледна точка е твърде бавен процес, но вече по-категорично мога да ви кажа, че е необратим, коментира Поптодорова.
Тя посочи, че ако се погледне не социологията, а изходните пунктове на България, граничните пунктове на България с невъоръжено око ще се установи, че българите в активна и средна възраст – тези, които държат добро място и добри възможни професионални навици, отиват в западна посока, а не в източна. Колкото и ние да сме някакъв специален случай в нашите две семейства – ЕС и НАТО, процесът върви много по-нашенски трудно, мъчително, но необратимо, добави Поптодорова.
