Трудно е обществото да повярва в безпристрастността на държавните институции, когато висши служители сами поставят под съмнение собствената си независимост. Такъв е случаят с началника на сектор „Криминална психология“ в Института по психология на МВР – главен инспектор Мария Стойчева, която защитава докторска степен в Академията на МВР по време, когато неин съпруг е ректор на същото учебно заведение.

Дори да приемем, че всички процедури са проведени формално според правилата, остава един много по-важен въпрос – този за морала, етиката и обществения интерес.

Неделчо Стойчев е заместник-ректор на Академията на МВР от 2014 до 2016 година, а след това ректор до 2019 година. Именно през този период Мария Стойчева е зачислена като докторант в същата институция със заповед на ректора. Научният ѝ ръководител е част от структурата на Академията и е в пряка служебна зависимост от нейния съпруг.

По-късно, през 2021 година, докторската дисертация е защитена пред научно жури, в което значителна част от членовете са служители на Академията на МВР и бивши колеги или подчинени на доц. Неделчо Стойчев.

Тук възниква фундаменталният въпрос: ако няма конфликт на интереси, защо изобщо е допусната подобна ситуация?

Висшите държавни служители не са длъжни само да избягват нарушенията на закона. Те са длъжни да избягват дори съмненията за зависимости. Именно затова съществуват етични стандарти, които са по-високи от минималните законови изисквания.

Законът за противодействие на корупцията е категоричен, че конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното изпълнение на служебните му задължения. В случая не става дума само за формалното наличие или липса на нарушение. Става дума за общественото доверие.

Защо гл. инсп. Мария Стойчева не е избрала друг университет? Защо не е предпочела академична среда, в която няма никаква възможност за съмнение относно независимостта на процедурата? Защо е избран именно университетът, управляван от нейния съпруг?

Това са въпроси, на които обществото има право да получи ясен отговор.

Още по-притеснително е друго. Мария Стойчева ръководи сектор „Криминална психология“ – структура, от която се очакват абсолютна обективност, независимост и безпристрастност. Именно нейните експертизи и психологически оценки могат да влияят върху изключително чувствителни разследвания.

Същевременно Неделчо Стойчев често участва публично в медийни коментари по актуални криминални случаи и разследвания. Това неизбежно поражда съмнения дали подобни публично изразени позиции могат по някакъв начин да влияят върху работата на сектор „Криминална психология“, ръководен от неговата съпруга.

Разбира се, никой не твърди, че подобно влияние съществува. Но проблемът е друг – че съществуват достатъчно основания обществото да се съмнява.

А когато става дума за институции като МВР, съмнението е също толкова опасно, колкото и самото нарушение.

Защото доверието не се гради с формални оправдания. То се гради чрез безупречно поведение, прозрачност и готовност да се избягва всяка ситуация, която може да бъде възприета като конфликт на интереси.

В случая с Мария и Неделчо Стойчеви остава усещането, че законът може и да е бил спазен по буква, но духът на почтеността и институционалната етика е поставен на сериозно изпитание.

А когато началник на „Криминална психология“ и бивш ректор на Академията на МВР се окажат в центъра на подобни въпроси, обществото заслужава не мълчание, а убедителни отговори.