"Тези дни се случиха две много интересни неща". Това  отбелязва в свой коментар Тина Ивайлова, журналист от GlasNews и TrafficNews, в свой коментар, публикуван във Facebook. 

Ивайлова насочва внимание към развитие, свързано с делото за катастрофата с участието на Лютви Местан. По думите ѝ съдът е приел нова комплексна автотехническа експертиза, изготвена от трима специалисти, сред които инж. Стефан Делчев.

"Първо, съдът прие новата комплексна експертиза по делото „Местан“. Експертиза, подписана от трима специалисти, сред които и вещото лице Стефан Делчев. Според представеното в съдебна зала тя стига до изводи, които противоречат на тези, защитавани години наред от проф. Станимир Карапетков. Съдът я определи като пълна, вярна, обективна, всеобхватна и категорично обоснована. Второ, само два дни по-късно Стефан Делчев публично обяви, че напуска СНАТЕБ", пише Ивайлова.

"Как е възможно едно и също име да присъства в почти всяко голямо дело за тежко ПТП през последните две десетилетия? Как е възможно един човек да се превърне в почти задължителен участник в най-важните катастрофи в държавата? И ако някой се пита защо всичко това има значение, отговорът дойде само преди два дни в съдебната зала по делото „Местан", пита Ивайлова.

Припомняме, че това става след серия от разследвания, публикувани със заглавие „Кой написа присъдата преди съда?".

Тези дни се случиха две много интересни неща. Първо, съдът прие новата комплексна експертиза по делото „Местан“. Експертиза, подписана от трима специалисти, сред които и вещото лице Стефан Делчев. Според представеното в съдебна зала тя стига до изводи, които противоречат на тези, защитавани години наред от проф. Станимир Карапетков. Съдът я определи като пълна, вярна, обективна, всеобхватна и категорично обоснована.

Второ, само два дни по-късно Стефан Делчев публично обяви, че напуска СНАТЕБ.

Не журналист.

Не родител на жертва.

Не обвиняем по дело.

Вещо лице. Автотехнически експерт. Член на организацията.

В заявлението си Делчев твърди, че е недопустимо да се обсъждат и оценяват експертизи, които не са приети от съда и не са разгледани в открито съдебно заседание. Твърди още, че му е било приписано авторство на текст без основание и че не желае повече да има нищо общо с действията на ръководството на организацията.

Интересно развитие.

Защото до вчера можеше да се каже, че въпросите към Карапетков идват от родители, близки, журналисти или обвиняеми.

Само че списъкът започва да става неудобно дълъг.
Катастрофата с Лютви Местан.
Случаят със Сияна.
Случаят с Момчил.
Река Лим.
Случаи, за които разказахме в първите две части на разследването „Кой написа присъдата преди съда?“.
 
А има още много случаи, за които ни потърсиха потърпевши, прокурори, адвокати и дори вещи лица.
Но сега вече имаме и действащ автотехнически експерт, който напуска собствената му професионална организация.
И тук има още нещо любопитно.
Многократно канихме проф. Карапетков да представи своята гледна точка. Поканихме го за самостоятелно интервю. Поканиха го и хората, които публично оспорват неговите изводи, сред които Николай Попов, Лютви Местан и Светослав Стоянов.
До този момент отказва.
Само че когато въпросите се множат, а отговорите липсват, съмненията обикновено не намаляват. Те растат.
Колко различни дела трябва да се натрупат?
Колко различни семейства?
 
Колко различни експерти?
 
Колко различни въпроси?
 
Защото тук вече не говорим за това дали някой е съгласен или не с конкретна експертиза. Говорим за нещо много по-голямо.
 
Как е възможно едно и също име да присъства в почти всяко голямо дело за тежко ПТП през последните две десетилетия?
 
Как е възможно един човек да се превърне в почти задължителен участник в най-важните катастрофи в държавата?
И ако някой се пита защо всичко това има значение, отговорът дойде само преди два дни в съдебната зала по делото „Местан“. Съдът прие новата комплексна експертиза, подписана от доц. Александър Александров, инж. Георги Тонков и инж. Стефан Делчев. И какво се оказа?
Оказа се, че указателната табела е била върху бетонни фундаменти, а не просто набита в земята.
Оказа се, че БМВ е съборило табелата и е напуснало своята лента за движение.
Оказа се, че в деня на катастрофата не е имало стоп линия и че видимостта е била ограничена.
Оказа се, че прословутите 122 сантиметра не са денивелация, а височина на една конкретна точка, докато реалната денивелация е около 0,85 метра.
Оказа се, че ударът е настъпил в лентата за движение на Фолксваген.
Оказа се, че дори при скорост от 162 км/ч, ако БМВ не беше напуснало своята лента, двата автомобила са щели да се разминат безпрепятствено.
Оказа се и че по отношение на смъртта на бебето медицинската експертиза е категорична: ако детето е било поставено в правилно закрепено столче с гръб към движението, то не би напуснало купето и смъртта не би настъпила.
Всичко това показахме с факти в разследванията.
С други думи, съдът чу от вещи лица практически всичко онова, което показахме в разследванията и което години наред беше оспорвано, отричано или обяснявано по друг начин.
И най-важните въпроси остават.
 
Когато родители на загинали деца, журналисти, обвиняеми, нови вещи лица и вече членове на собствената му професионална общност започнат да задават едни и същи въпроси, проблемът в задаващите въпросите ли е?
 
Или е време някой най-после да провери човека, за когото са въпросите?
 
Защото авторитетът не е бронежилетка.
 
И колкото по-голям е авторитетът, толкова по-голяма трябва да бъде готовността за проверка. Особено когато става дума за човека, чиито експертизи години наред влияят върху съдбите на живи хора и върху истината за смъртта на деца.
Очаквайте скоро трета част на „Кой написа присъдата преди съда?“