Малко държави заемат толкова голямо пространство в дипломатическото въображение на Европейския съюз, колкото Израел. Институциите на ЕС отделят изключително внимание на израелските политики, действия и конфликти, често поставяйки ги в центъра на дипломатическите дискусии по начин, който трудно може да се обясни с размера, силата или формалните отношения на Израел със Съюза. Това пише за Euronews професор Шарон Пардо - старши сътрудник в Института за политика на еврейския народ и професор по европейски изследвания и международни отношения в Департамента по политика и управление в Университета "Бен-Гурион" в Негев.

"Този непропорционален фокус повдига важни въпроси. Прилага ли ЕС своя дипломатически контрол последователно към различни държави и конфликти? И ако не, какви са последиците за неговата достоверност и влияние в Близкия изток? В същото време нарастващата тенденция на Израел да отхвърля ЕС като стратегически ирелевантен може да създава негови собствени проблеми.

Ново изследване на Института за политика на еврейския народ хвърля емпирична светлина върху тези въпроси. Изследователите са анализирали повече от 24 000 официални изявления, прессъобщения и дипломатически комуникации, издадени от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) между 2017 г. и април 2026 г. От тях 895 са били директно свързани с Израел. Изследването също така разглежда как Израел е бил представян в дипломатическия дискурс на ЕС.

Резултатите са впечатляващи и служат като предупреждение както за Брюксел, така и за Йерусалим. Израел заема необичайно видно място в дипломатическото въображение на Съюза. Той представлява приблизително 4% от всички официални дипломатически изявления на ЕСВД за разглеждания период. Това ниво на внимание не се обяснява с формалните отношения на Израел със Съюза - Израел не е нито член на ЕС, нито кандидат, и не е сред световните големи сили. Въпреки това той привлича вниманието на Брюксел далеч повече, отколкото размерът и статутът му биха подсказали.

Тонът на това внимание е също толкова показателен. За целия период 38% от изявленията на ЕСВД, отнасящи се до Израел, са били негативни, 49% - неутрални, и едва 13% - положителни. След клането от 7 октомври 2023 г. балансът се измества още повече: негативните изявления нарастват от 29% преди атаката до почти 46% след нея; положителните пък падат от почти 20% до едва 8%.

Критиката към Израел не е нито нелегитимна, нито изненадваща. Демокрациите се подлагат на контрол, защото се очаква да спазват демократичните ценности, и Израел не трябва да бъде изключение от това наблюдение. Въпросът не е дали Израел трябва да бъде критикуван. Въпросът е дали подобни стандарти се прилагат последователно в международната система.

Сравнителните данни пораждат сериозни съмнения. Иран получава най-негативното отношение сред разглежданите държави, главно заради военното си сътрудничество с Русия и по-широката си роля в регионалната нестабилност. Турция е различен случай. Въпреки години на отслабване на демократичните стандарти, ограничения на свободата на изразяване и нарастващо напрежение с европейските столици, приблизително 3/4 от официалните изявления на ЕСВД за Турция са неутрални, като повечето са фокусирани върху технически въпроси, свързани с кандидатурата ѝ за членство в ЕС.

Най-показателното сравнение е с Катар, за който повече от 2/3 от европейските изявления са положителни; негативните почти липсват. Това въпреки "Катаргейт аферата", която повдигна сериозни въпроси за външно влияние в Европейския парламент. Тази афера почти не се отразява в официалната реторика, анализирана от изследователите.

Контрастът е труден за пренебрегване: демократична държава, водеща война, предизвикана от най-голямото клане на евреи след Холокоста, получава постоянен контрол и засилваща се критика, докато авторитарни страни често се третират с видима предпазливост или снизходителност.

Това несъответствие не е просто проблем с публичния образ. То подкопава способността на ЕС да се представя като надежден и безпристрастен участник в Близкия изток. В продължение на десетилетия европейските лидери се стремят към централна роля в усилията за решаване на израелско-палестинския конфликт. Но влиянието зависи от доверие, а доверието зависи от последователност. Като прилага видимо различни стандарти към различни страни, ЕС отслабва собствената си претенция да бъде незаменим дипломатически посредник в региона.

Проучването на Института разкрива и нарастваща интелектуална пропаст между Брюксел и Йерусалим. Повече от половината от всички изявления на ЕСВД, отнасящи се до Израел, съдържат препратки към решението за две държави или създаването на палестинска държава.

Проблемът не е, че ЕС продължава да подкрепя решението за две държави; много сериозни анализатори все още го смятат за единствената възможна дългосрочна рамка. Проблемът е, че европейската дипломация често го използва така, сякаш 7 октомври не е променил фундаментално възприятията на Израел за заплахите. Формула, която не отчита тези възприятия, няма да убеди израелското общество, независимо от дипломатическия ѝ авторитет.

Но може би най-важният извод от изследването не е, че ЕС говори твърде много за Израел. А че Израел говори твърде малко с Европа. Докато ЕС остава силно фокусиран върху Израел, Израел до голяма степен е престанал да обръща внимание на Европа. След 7 октомври израелската дипломация се концентрира, разбираемо, върху Вашингтон, регионалните сигурностни предизвикателства и разширяването на Авраамовите споразумения.

Тези приоритети са легитимни. Но те са дошли за сметка на устойчивото ангажиране с институциите на ЕС, европейските правителства, медиите, университетите и експертните общности.

Това пренебрегване носи рискове. ЕС остава най-големият търговски партньор на Израел. Приблизително 1/3 от търговията със стоки на Израел се осъществява с държави членки на ЕС. Освен това ЕС е най-важният партньор на Израел в областта на научните изследвания, иновациите и висшето образование. Няма друг партньор, който да предлага сравним достъп до екосистема от научно финансиране, академично сътрудничество и технологични мрежи.

В момент, когато икономическата конкурентоспособност все повече зависи от научното съвършенство и технологичните иновации, отношенията с ЕС не са дипломатически лукс. Те са стратегически актив. Но много израелци започват да възприемат Европа като изгубен случай и приемат, че европейските нагласи са фиксирани, институциите на ЕС са необратимо враждебни и че инвестициите в отношенията няма да дадат резултат. Това не е реализъм, а примирение.

Външната политика не означава да се ангажираш само с тези, които вече са съгласни с теб. Тя означава да оформяш дебати, да изграждаш коалиции и да защитаваш националните интереси дори в трудни среди. Когато Израел се оттегля от европейската сцена, други запълват вакуума. Когато престава да се опитва да влияе върху европейския дискурс, не бива да се изненадва, че този дискурс се развива без израелско участие.

ЕС трябва да се запита защо Израел заема толкова голямо пространство в неговото дипломатическо въображение и дали този свръхфокус отразява балансирана дипломация или вкоренен двоен стандарт. Израел трябва да се запита защо Съюзът заема толкова малко място в собственото му стратегическо мислене и дали може да си позволи да пренебрегне най-важния си икономически, научен и технологичен партньор.

Нито Брюксел, нито Йерусалим печелят от настоящата траектория. ЕС рискува своята достоверност като дипломатическа страна. Израел пък рискува своето влияние, икономическите си интереси и научното си бъдеще в една връзка, която не може да си позволи да пренебрегне.

И двата резултата са предотвратими, но само ако и Израел, и ЕС започнат да се отнасят към тези отношения с необходимата сериозност".