През последните години Гърция направи гигантски крачки в стремежа си да премахне използването на хартията в публичния сектор и прословутите неудобства, които тя създаваше при транзакциите между гражданите и държавните служби. Това коментира в. „Катимерини“.
И е логично, че цифровизацията и всички видове транзакции между гражданите и държавата чрез платформата Gov.gr ще бъдат трудно постижими, ако държавните архиви останат на хартия.
Всъщност в момента се осъществява най-мащабният в историята на гръцката държава проект за дигитализиране на хартиените ѝ архиви и се очаква през следващите три години да бъдат променени в нематериална форма над 1,4 млрд. страници, които в момента са подредени, в цяла Гърция, в министерствата, Единната структура за социална сигурност (EFKA), отделите за градско планиране и съдилищата.
„Един от големите пропуски, които има гръцката държава, е, че хартията не е дигитализирана. […] Много, много голяма сума пари от Фонда за възстановяване се насочва към цифровизацията, за да се превърне хартията в информация„, заяви наскоро държавният министър и министърът на цифровото управление Кириакос Пиеракакис.
За да разберем в пълна степен какво означава царството на хартията, е достатъчно да вземем предвид, че за съхранението на 100 милиона страници А4 – много от документите, които трябва да бъдат дигитализирани, са с по-големи размери – са необходими 40 000 кашона (40x30x25 cm) или 10 000 комплекта чекмеджета с четири рафта и площ от 15 210 квадратни метра.
По този начин за повече от 1,4 милиарда страници, които трябва да бъдат цифровизирани, са необходими над 152 000 кв.м. – размер, който е разбираем, ако се има предвид, че общата застроена площ на планирания правителствен парк на територията на PYRKAL заема около 133 000 кв.м.
Изчисленията са скромни, тъй като в тях не са включени архивите, главно съдебните, които на този етап е решено да не се дигитализират.
Цифровизацията на повече от 1 милиард страници включва не само тяхното сканиране, но и лесното им категоризиране въз основа на ключови думи (метаданни), за да се гарантира бързото извличане на исканата информация.
„Една от предпоставките за пълното преминаване към цифрово управление е цифровизацията на хартиените архиви на държавните агенции и организации„, казва пред „Катимерини“ изпълнителният директор на Информационното общество Ставрос Астенидис.
Сред многото примери за кошмара на бумащината, разпространен в държавния сектор, е демонстриран в проучване на Солунския университет „Аристотел“ от 2019 г. за бюрокрацията в публичния сектор, в което е поставен броят на стъпките, необходими за изпълнение на прости задачи. Показателно е, че броят на стъпките, необходими за закупуване на канцеларски материали за университета, е 40.
