Държавите-членки трябва временно да спрат износа на оръжия за страни, различни от Украйна, каза Жозеп Борел в понеделник, като поиска от правителствата да вземат „политическо решение“ и да увеличат доставките на боеприпаси, съобщава Euronews.
„Не само трябва да подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, но с и каквото е необходимо. (Това) не е само въпрос на време – това е въпрос на количество и качество на нашите доставки„, каза ръководителят на външната политика на ЕС по време на официално посещение във Варшава.
„И със сигурност трябва да направим повече и по-бързо, защото Украйна трябва да надделее.„
Европейският съюз одобри през март миналата година план на стойност 2 милиарда евро за увеличаване на доставките на боеприпаси за Украйна, като обеща да изпрати един милион 155-милиметрови снаряди в рамките на 12 месеца, за да помогне на пострадалата страна да се защити от пълномащабното нахлуване на Русия.
Но до края на 2023 г. блокът е предоставил само 330 000, въпреки многократните молби от Киев. Очаква се броят им да достигне около 520 000 до края на март.
Бавните доставки първоначално бяха обяснени с промишлени затруднения, прекъсвания на веригата за доставки и бавни инвестиции, пряка последица от мирните години, на които Европа се радваше след края на Студената война.
Въпреки това, според Борел, индустриалният капацитет вече не е пречка: това, което спъва доставките за Украйна, е фактът, че европейските компании изнасят оръжия за клиенти, които не са във война.
„Важна част от нашата продукция се изнася за трети страни„, каза дипломатът, без да назовава дестинациите.
„Най-бързият, най-евтиният и (най-) ефективен начин за увеличаване на нашите доставки на боеприпаси за Украйна е да спрем износа за трети страни. И това е нещо, което могат да направят само държавите-членки – и това беше моето искане.“
Борел отбеляза, че освен 520 000 артилерийски снаряда, предвидени да бъдат дарени до март, европейски компании също продават оръжия на Украйна „на търговска основа“ и в „големи количества„, въпреки че той не предостави цифри поради „съображения за сигурност„.
„Не вярвайте, че има само дарения. Нашата индустрия произвежда, за да дарява и произвежда, за да продава – и произвежда, за да продава на други„, каза Борел.
„Така че най-добрият начин да продадете повече на Украйна или да дарите повече на Украйна е да се опитате да кажете на другите (клиенти) – „моля, изчакайте, вие не сте във война, можете да изчакате няколко месеца“ – и да отклоните това производство в Украйна“, продължи той.
„Това е политическо решение, което държавите-членки трябва да вземат.„
Експортният контрол е изключително чувствителна компетентност, която остава строго в ръцете на правителствата. Само в случай на санкции Брюксел може да наложи единни правила. В противен случай държавите са свободни да разрешат – или да забранят – на своите национални компании да изнасят чувствителни продукти извън блока.
Според предишна оценка на Европейската комисия 11 държави-членки са домакини на фабрики, които могат да произвеждат 155 мм снаряди: България, Хърватия, Чехия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Полша, Словакия, Испания и Швеция.
Не е ясно колко от тези страни ще отговорят на призива на Борел и ще ограничат износа, предвид обилните приходи, които отбранителната индустрия може да извлече на световните пазари.
„Напълно подкрепям“ предложението на Борел, каза Радослав Сикорски, министър на външните работи на Полша, по време на посещението. „Украйна все още е превъзхождана от руснаците на фронта и ние трябва да помогнем да изравним баланса.“
Увеличаването на военните доставки за Украйна се превърна в належащ приоритет в Брюксел на фона на продължителната законодателна безизходица във Вашингтон, където президентът Джо Байдън умолява републиканците да отблокират по-нататъшната помощ за Киев.
Миналата година Борел представи амбициозен план от 20 милиарда евро за предоставяне на Украйна на „устойчива и предвидима“ военна подкрепа, но планът бързо избледня. Съвсем наскоро той предложи добавка от 5 милиарда евро към European Peace Facility, извънбюджетната система, която частично компенсира държавите-членки за техните дарени оръжия. Идеята е в процес на интензивни преговори, а резултатът се очаква в следващите седмици.
