Протестите под прозорците на властта продължават повече от месец. Гражданският гняв изригна в началото на юли, когато по безпрецедентен начин координираното от прокуратурата „Бюро за защита“ нахлу с въоръжени служители в канцеларията на Президента, обобщават от социологическата агенция АФИС.
В тяхно телефонно проучване, проведено сред 1200 пълнолетни българи между 3 и 5 август 2020 г. резултатите показват, че хората са настроени за предсрочен вот.
От онзи момент досега много аргументи бяха изказани както в подкрепа на протестите, така и в защита на правителството. Основните искания са оставка на изпълнителната власт, начело с премиера Бойко Борисов, и оставка на главния прокурор Иван Гешев.
В същото време развръзката изглежда неясна. След предварително обявените от властта сценарии за излизане от политическата криза и последвалата декларирана готовност на Борисов за оставка през последните дни наблюдаваме втвърдяване на позициите и от двете страни.
Данните на АФИС показват доминиране на две логически обвързани, но различни линии на мислене. За малко над половината анкетирани (52%) причината за протестите е „Всеобщото недоволство от цялостното управление на държавата“.
С доста близък относителен дял (49%) запитаните посочват „Възмущение от корупцията във високите етажи на властта“. Мнението е споделено от разнородни групи в обществото, а сред живеещите в областни градове, този дял достига до 58 на сто – близо двама от трима анкетирани.
В същото време и опозицията не се привижда като основен двигател на протестите. Едва един от всеки петима (или 22%) допуска, че недоволството е продиктувано от „Политическите амбиции на опозицията“.
Несъстоятелни звучат и още две причини, често изтъквани от говорителите на властта – че протестът е резултат от „Борба между олигарсите“ (26% от анкетираните) или пък, че зад протестите стоят „Външни сили“, които дирижират улицата. Последното е споделено мнение от едва 11% от анкетираните.
Сред респондентите, самоопределящи се като близки до ГЕРБ, по-малко от половината вярват че причините за недоволството е борба между олигарси или амбиции на опозицията, а 30% са съгласни, че протестът с основание изразява възмущение от корумпираната власт. Нещо повече, сред привържениците на националистите този дял е дори 40%.
На втория въпрос, дали оставката е искане на малцина или зад него стоят по-големи групи от обществото, отговорът към днешна дата е по-скоро ясен. За половината от пълнолетните българи решението към днешния ден е скорошна оставка и организиране на предсрочни избори, а запазването на настоящата управленска конфигурация е предпочетен вариант от едва 19% от респондентите.
От началото на кабинета „Борисов 3“ привържениците на управляващата коалиция в този й формат са намалели двойно, докато противниците й са се увеличили почти четири пъти, като значителна част от недоволните нарастват още към края на първата управленска година (лятото на 2018).
Разрезът на данните свидетелства за още нещо – привържениците на националистите практически са раздвоени – едва 27% от тях предпочитат запазване на сегашното правителство, а други 27% смятат, че оставка и предсрочни избори са най-добрият вариант за страната.
При близките до ГЕРБ респонденти, консолидацията отново е под въпрос – 52% от тях искат запазване на сегашната власт, но всеки трети споделя нуждата от смяна на още министри. Същевременно 70% от определящите се като близки до БСП искат бърза оставка. Същото искане се споделя от около 60% от близките до Демократична България, ДПС и други формации, в това число „Има такъв народ“ на Слави Трифонов и „Изправи се БГ“ на Мая Манолова. Това подсказва, че властта не е легитимна за много широк и разнороден сбор от политически организации и граждани.
Данните са категорични – въпреки че протестите са най-масови в столицата (където близо половината искат бърза оставка и нови избори), в областните центрове 58 на сто от анкетираните искат същото. В по-малките населени места обаче оставката се подкрепя от по-малко от половината анкетирани, но все пак със значителен относителен дял – 44% от живеещите в селата и 46% от живеещите в малки градове.
Припомняме, в страната вече втори месец има протести с искане оставка на кабинета „Борисов-3“ и на главния прокурор Иван Гешев.
Предишните две правителства на ГЕРБ бяха с недовършен мандат заради протести.
Първата оставка в настоящия кабинет „Борисов-3“ бе на здравния министър Николай Петров за сключени договори с дружества, свързани с партньора на дъщеря му. Тя бе месеци след като третия кабинет „Борисов“ встъпи в длъжност през месец май 2017 г.
След това енергийният министър Теменужка Петкова подаде оставка, но тя не бе приета. Тя щеше да се раздели с поста си заради познанството си с шефката на „Инерком“ – кандидат-купувача на електроразпределителното дружество ЧЕЗ, което снабдява с ток София и стратегически обекти от Югоизточна България.
След катастрофа край Своге, в която загинаха 20 души и разследване, че пътната настилка не отговаря на изискванията, си тръгнаха трима министри – транспортният Ивайло Московски, регионалният Николай Ненков и вътрешният – Валентин Радев.
След това Ненков стана зам.-министър в министерството, което оглавяваше преди това и се появяваше с премиера при разглеждането на различни инфраструктурни обекти.
Вицепремиерът Валери Симеонов се върна в парламента след като се изказа грубо за майките на децата с увреждания, които нямаха друг изход, освен да излязат на протест, за да поискат социални права за живота на децата си.
Оставката на социалния министър Бисер Петков бе приета от втори път. Мотивът за нея бе бавни темпове, а реално – написаният социален закон е неприемлив за различни социални групи.
Правосъдният министър Цецка Цачева бе повлечена от скандала Апартаментгейт, който се оказа фатален за двама зам.-министри и за втория човек в ГЕРБ – Цветан Цветанов. Двамата зам.-министри, пометени от Апартаментгейт са Красимир Първанов е освободен на енергетиката и Ваня Колева от поста заместник-министър на младежта и спорта.
Проверка на къщите за гости бе поводът министърът на земеделието Румен Порожанов да освободи креслото във ведомството.
След като цял град като Перник остана няколко месеца без вода и в различни места на България въздухът бе силно замърсен, което трудно се постига с печките на въглища, спецпрокуратурата влезе в Министерството на околната среда и водите и арестува министър Нено Димов. На следващия ден от ареста Димов подаде оставка. По-късно бе освободен и неговия заместник Красимир Живков по обвинение за връзки с вносители на боклук в страната.
На 23 юли 2020 г. бяха направени най-мащабните промени в кабинета „Борисов-3“ по искане на актива на ГЕРБ. Премиерът прие оставките на вътрешния министър Младен Маринов, финансовия Владислав Горанов, икономическия Емил Караниколов, и на министъра на туризма Николина Ангелкова.
