В отношенията с Република Северна Македония България препотвърджава позицията си до този момент и няма да даде зелена светлина за преговори за членство в ЕС. Препотвърждава се и позицията за Република Албания.
Консултативният съвет по Национална сигурност след шестчасово заседание днес излезе с обща позицията, прочетена от президента Румен Радев в присъствието на всички членове на съвета.
Всички парламентарни групи са обединени около това, че Република Северна Македония трябва да спазва условията в договора за добросъседство от 2017 година и да не нарушава правата на македонските българи, за да получи зелена светлина от България за членство в Европейския съюз.
Не срокове, а реални резултати иска България от Република Северна Македония. Започването на преговорите не може да се обвързва със срокове, категорични са от КСНС.
Държавният глава изказа специална благодарност за усилената работа и постигнатия консенсус на срещата.
В изявлението се припомня принципната позиция, от която България не отстъпва, за подкрепа за еврочленство на Западните Балкани и на РСМ. Припомня се и това, че България е първата държава, която е признала независимостта на Македония през далечната 1992 г. и че не е отстъпвала от тази си позиция и подкрепа. Посочват се и решенията, както на МС, така и на Народното събрание в подкрепа на Договора за добросъседство и сътрудничеството.
Акцент обаче се поставя на неизпълнението на този Договор, а една от констатациите е, че в последните четири години РСМ не е положила нужните усилия за изпълнение на ангажиментите по този договор.
В последните години не само не се забелязват положителни крачки, но и обратното – ескалация и публични атаки спрямо българи, които се заявяват като такива, и спрямо Българската държава.
Страната ни никога не е отричала и не отрича правото на гражданите на РСМ да се самоопределят на базата на собственото си самосъзнание, както и да ползват совите езици според конституцията на своята държава.
„В същото време България държи на пълното равноправие на македонските българи с останалите части от народи в РСМ с изричното изписване в тяхната конституция“, заяви президентът и подчерта, че това са 120 000 български граждани, които са и граждани на Европейския съюз. „Не могат да бъдат предмет на преговори правата на българските граждани„, отсече държавният глава.
„Участниците в КСНС се обединиха около мнението, че са необходими всеобхватни, целенасочени и ресурсно осигурени действия за възстановяване на доверието и активизиране на двустранното сътрудничество между България и РСМ във всички области от взаимен интерес„, каза президентът.
От особено значение са проектите, осигуряващи транспорта, дигитална и енергийна свързаност с акцент върху Коридор 8.
Необходими са всеобхватни и целенасочени и ресурсоосигурени дейности за възстановяване на сътрудничеството между двете държави, като се акцентира на изграждане на инфраструктурна свързаност чрез изграждането на транспортен коридор номер 8 – като автомагистрала, жп връзка и енергийна свързаност, обединили са се участниците в КСНС.
Приети са следните решения:
При провеждане на вътрешната политика Министерският съвет да спазва националната позиция на България, като спазва изискванията от Договора през 2017 г, Рамковата позиция от 2019 г. и декларацията на 44-ото Народно събрание;
Даването на съгласие за началото на преговори за влизане на РСМ в ЕС да не се обвързва със срокове, а с реални резултати, особено по отношение на македонските българи;
Изпълнителната власт да продължи да работи за отчитане на изпълнението на Договора от 2017 г. в преговорния процес за членство на РСМ в ЕС;
Изпълнителната власт да изготви и обезпечи план за действие с мерки за постигане на осезаем напредък във всички области на двустранните отношения;
Изпълнителната власт да предложи на партньорите в РСМ създаването на съвместни работни групи по области в съответствие с Договора за добросъседство от 2017 г.
Всички участници в КСНС се обединиха около позицията да бъде активизиран диалогът между България и РСМ, който през последните няколко години буксува на всички нива – бизнес, икономика, инфраструктура, енергийни проекти.
Заседанието на КСНС се провежда броени дни преди подготвяното посещение на премиера Кирил Петков в Скопие на 18 януари, където ще се срещне с бъдещия премиер на югозападната ни съседка Димитър Ковачевски.
Припомняме, че още при встъпването си на власт новият министър-председател Кирил Петков се обяви за „нов подход“ по отношение на воденето на преговорите със Скопие. Така например ще бъдат създадени нови междудържавни комисии, не само в сферата на историята, а в сектор икономика, инфраструктура и култура. Самият Петков пък ще посети столицата на югозападната ни съседка следващия вторник, 18 януари.
Самият премиер Кирил Петков отказа да коментира пред медиите с мотив, че бърза за следваща среща, но стана ясно, че ще следва приетата позиция на КСНС.
