Бюрото за защита към главния прокурор“ (както е известно) беше върнато в Министерството на правосъдието, към което беше създадено през 2005 г. по препоръка на Брюксел, след като на последното си заседание 46-ото Народно събрание прие окончателно единствения си законодателен акт – промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Това не е някакво отнемане на власт на Иван Гешев – настоящия главен прокурор, или реванш, или вид отмъщение на някого за нещо си. Връщането на Бюрото за защита в правосъдното министерство е повече от символен акт, надхвърлящ възпирането на конкретни Гешеви цели. И важна крачка към възстановяване на държавността.
И такава промяна трябваше да стане при който и да е главен прокурор, тъй като съществуването на въоръжена структура в рамките на съдебната власт не можеше да продължи при претенцията на новото мнозинство за спазване на Конституцията, върховенство на правото и въобще за възстановяване на държавността. Но не и при „който и да е главен прокурор“ можеше да бъде установена досегашната уредба, а само при такива Народни събрания, в които неговата дума е звучала като закон за някои мнозинства, а парламентът се е възприемал като инструмент за изпълнение на неговите желания.
В подкрепа на горното репортерската памет изравя прелюбопитен спомен: по времето на Борис Велчев като главен прокурор с негово разрешение военни прокурори, благодарение на контактите си с Министерство на отбраната, осигуриха един лек автомобил с трима войници, прикрепени материално към военна прокуратура, да служат при нужда за охрана на военни магистрати. Не мина и месец и при първия журналистически въпрос към прокуратурата какво означава това, Борис Велчев светкавично закри миниатюрната въоръжена структура без никакъв публичен коментар.
Изводът, че не при който и да е главен прокурор можеше да се появи и закичи с допълнителни правомощия такава лично подчинена на него структура, се подкрепя и от хронологията на поправките и добавките през годините в закона, които подсилваха безконтролната власт на главния прокурор над Бюрото за защита /уж/ на свидетели. Докато го превърнаха в оръдие за всевъзможни цели.
От създаването до 2014 г. Бюрото за защита на свидетели е към Министерството на правосъдието. През януари 2013 г. встъпва в длъжност главен прокурор Сотир Цацаров, сочен от Бойко Борисов и Цветан Цветанов (тогава главен кадровик на властта) за един от най-добрите магистрати в България.
„Когато е разпоредено от главния прокурор“
През януари 2014 г. парламентарното мнозинство прехвърля Бюрото като „самостоятелна организационна единица“ на лично подчинение на главния прокурор.
Следват серия допълнения в закона и през 2018г. бюрото е вече облечено с правомощие „да довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е разпоредено от главния прокурор“ – правомощие принадлежащо по принцип на полицията. И още – да „охранява и обезпечава провеждането на действия по разследването, когато това е разпоредено от главния прокурор“. И двете действия, откакто съществува прокуратура в България, са се извършвали от полицията, тоест от изпълнителната власт, просто законът никога досега не е позволявал съществуване на силови структури вътре в съдебната система. И стигаме до 2020 г., когато Гешев успява да си извоюва от парламента и правото на охранителна дейност от Бюрото. Плюс задължение на специалните служби и МВР да подават информация към него, каквато главният прокурор поиска.
Всички допълнения в полза на главния прокурор са извършени от парламентарните мнозинства на ГЕРБ със съдействието на ДПС. С изключение на първото през януари 2014 г. – прехвърлянето на структурата от правосъдното министерство към прокуратурата е дело на БСП и ДПС (по времето на кабинета Орешарски). Затова и от трибуната в сряда се чу от депутати на БСП, че настанало време „да бъде поправена грешката“.
Защо му беше необходима въоръжената група мъже на главния прокурор?
Поне за две цели, ако съдим по публичните прояви на бюрото.
– За създаване на телевизионен имидж на главния прокурор като радикален борец срещу мафията
И трите публично известни акции на Бюрото за защита – арестът на екоминистъра Нено Димов, по-късно на зам.министъра на МОСВ Красимир Живков и накрая звездното нахлуване в президентството на 9 юли 2020 г., станаха първи новини по телевизиите, но не просто новини, а живописно-героически видеосюжети: бели камионетки с открояващото се лого и надписи „Прокуратура“, от които излизаха всяващи страхопочитание мъже с надписи на гърба пак „Прокуратура“ и „Бюро за защита“, препасани с цял набор оръжия, внушаващи решителност за действие.
Прокуратурата под властта на Гешев не си поплюва, Гешев арестува действащ министър, редят репортерите от мястото на събитието, камерите фиксират мъжете с оръжията, видът им респектира. И той не се поколеба да прати страховитите мъже и в президентството – кулминация на внушението за сила и непоколебимост на Гешев за действие. (Геройството приключи няколко часа по-късно същия ден с поисканата му оставка лично от президента, и – смея да твърдя – това бе първото сурване по нанадолнището на илюзията за мощ).
Без тази въоръжена група под личното командване на главния прокурор беше невъзможно да се постигне внушението за героичност и личен кураж. Представете си двама-трима полицайчета да охраняват и обезпечават, тоест просто да присъстват на процесуално-следствените действия, както се прави обичайно – конкретно на претърсванията в президентството: камерите надали щяха и да ги забележат, никаква представителност.
И втората цел
– трупане на информация от службите за насочване на наказателните производства в предпоставени посоки
Тази втора възможност на Бюрото за защита да обслужва неявни цели е далеч по-опасна за върховенството на правото. Не е за вярване, че прокурорът, който и да е той, ще се загрижи за сигурността на свидетел, чиито показания биха противоречали на обвинителната му теза. Дори ако способстват за разкриване на истината.
Дори само тази хипотеза трябваше да подтикне законодателите да извадят задължително Бюрото за защита от територията на прокуратурата, която е страна в наказателния процес, и да го върнат в институцията, която няма функционална връзка с наказателното производство – именно Министерството на правосъдието, в което неслучайно Бюрото за защита на свидетели беше създадено. И това основание е извън всички други, отнасящи се до нарушения на конституцията чрез действия на стотина въоръжени лица от името на съдебната власт.
/източник: „Дневеник“
