Сцените на насилие, излъчени и в парламента, предизвикаха масово възмущение в социалните мрежи и искания за разследване, наказания и оставки.
Информационна агенция News24sofia.eu събра мнения по темата без претенция за изчерпателност.
Андрей Янкулов, адвокат, бивш прокурор:
Баталните сцени под колоните са от 10.07.2020 г. вечерта, а този туит от главния прокурор е от следващия ден:
„Прокуратурата застава зад законосъобразните действия на МВР срещу провокациите на платени агитки на Черепа и други олигарси. Няма да позволим нарушаване на конституционно установения ред от лица от криминалния контингент. Благодаря на всички полицаи, които защитават гражданите!“
Съпроводен с клипче от подбрани сцени, ама не и тези от под колоните. Те, както разбираме, се укриват, а не се оповестяват.
Незабавно декларираната подкрепа от главния към действията на МВР по протестите, без дори да се е пристъпило към изясняване на всички обстоятелства, иска да покаже, че то дори не е нужно и никой никога не е имал намерение да го прави. „Платени агитки“, „олигарси“, „криминален контингент“ – на тях противостоят „законосъобразни действия на МВР“.
Всичко си е ясно, главният е взел страна.
И повече от логично дела имаше само за хулиганства, но не и за полицейско насилие. С което не искам да кажа, че нарушаването на обществения ред от граждани не е трябвало да се разследва.
Трябва да се разследва всичко. Но двойният стандарт е запазената марка за мандата на Гешев като главен прокурор. Тук очите са широко отворени за непристойни прояви на граждани и широко затворени за бруталните сцени на полицейско насилие.
Юлиан Попов, политически наблюдател:
Очаквам утре сутринта имената на цялата тази пасмина, заповед за уволнението им и предаването им на прокуратурата. Не че не можеше да стане преди година…
Миролюба Бенатова, журналист:
Прикриването на доказателства за престъпление е престъпление.
.Мария Спирова, редактор:
Това е дълго укриваният видеозапис с младежите, завлечени зад колоните на Министерския съвет и системно пребити от полицаи. Кадрите са отвратителни. Отвратителни е слаба дума.
И все пак, според мен трябва да бъдат видени. Те илюстрират всички свидетелски разкази, които чухме, и изобличават ужасяващи и до момента несанкционирани нарушения на полицаи при изпълнението на техния дълг.
Ако не искате да го гледате, разбирам ви. В него се вижда как голяма група полицаи бият момчета, които не се съпротивляват. Мачкат ги, петима върху един, удрят ги безспирно с палки в краката, ритат ги в главите. Оковават ги в белезници и ги принуждават да лежат с лица, опрени в земята. Особено брутална е разправата с първото заловено момче.
На по-късен етап, в някакъв необясним изблик на садизъм, полицай грабва проснато и оковано момче за яката и колана, вдига го от земята като куфар и със засилка го хвърля директно върху други двама оковани и лежащи по лице младежи, които изглеждат в безсъзнание. Момчето обаче има присъствието на духа веднага да се опита да се изтъкули встрани, за да не ги задуши… Следва втори „залп“ с второ вързано момче.
Да, довличат за косата русото момиче, оковават го. И един едър полицай се залепя за нея. Навежда се отгоре й, държейки я притисната, превита с гръб към колоната. Стои надвесен ниско над нея дълги минути, диша в лицето й, явно се забавлява с нея като с животно в капан. Снима деколтето й и да, ГАЛИ Я ПО ГЛАВАТА, точно както самата тя разказа, докато досами нея момчетата лежат пребити.
Има и още, но просто не мога да продължа.
Отговорните за това брутално събитие Младен Маринов и наследникът му в МВР Христо Терзийски, които безскрупулно отричаха да е имало полицейско насилие, в момента са народни представители от ГЕРБ.
Народни. Представители.
Гняв не е подходящата дума за това, което изпитвам в момента. Подходяща дума няма.
Не можем да се върнем към ТОВА. Към тази гавра, към този кошмар, в който силите на реда се ползват просто като нечии разбеснели се питбули, забравили кого всъщност са се клели да пазят. Трябва да си върнем институциите, за да получим справедливост.
ВНИМАНИЕ: Всяко насилие има своите конкретни извършители и поръчители, които следва да се подведат под лична отговорност.
Това видео не бива да бъде повод за омраза и агресия срещу полицията като правоохранителен орган или към отделни полицаи. Това би било просто още една грешна стъпка в тази ужасна ситуация.
Петър Чолаков, социолог, БАН:
Кадрите с полицейското насилие срещу протестиращите са ужасяващи. Те показват защо реформите в МВР, започнати от служебния кабинет, трябва да продължат.
Албена Белянова, адвокат:
„Не бих се съгласила със силните Ви думи относно насилието, защото мога да ви кажа, че повече от 80 полицаи сега са в болница. Срещу тях е употребено много насилие от страна на обществото.“ Деница Сачева на въпрос на Тим Себастиан, октомври 2020 г.
Г-жо Деница Сачева, все още ли няма да се съгласите, че справедливо обществото осъждаше полицейското насилие по време на протестите? Ако към Вашето дете се отнесат по начина, по който се отнасяха с нашите деца, ще кажете ли, че не е брутално и не е прекалено?
Генка Шикерова, журналист:
Много искам да видя лицето на полицайката, която отиде и се вклини, за да рита вече безпомощен човек. Въпрос към нея нямам.
Мария Матева:
Ако не бях с камерата на Инициативата „Правосъдие за всеки“ (ИПВ) и бях мъж, вероятно щеше да съм на тази купчина от пребити хора и аз.
Мълчанието откъде бяха брадясалите „полицаи“ с татуировки, странни символи по тях и носещи боксове в себе си, беше покъртително. Както и въпросът кой даде нареждане да се тормозят мирно протестиращи, просто минаващи, а не момчетата от агитките, които хвърляха предмети по полицаите.
Това го видях с очите си и заснех на камерата на ИПВ. Момче с много спортна физика, тъмни дрехи, с качулка, с раница прибяга по „Съборна“ покрай мен в тъмнината. Сам. Никой не го последва. А после още един.
След това дойде орда полицаи и влачеха хора в карирани ризи хавайки, нормални граждани, сред дори минувачи. Влачеха ги като някакви отвратителни престъпници. Останалото е на тази камера.
Десислава Панайотова:
България е шокирана от полицейската бруталност, която най-после видя в кадри. Този шок го преживях миналата година, защото имам способността да виждам и усещам несправедливостта, гадостта и болката през врати, стени и колони.
Както тогава, ще кажа – арест и съд за извършителите и поръчителите, дисциплинарни уволнения на всички участници в побоя над младежите. Съд и за всички, укривали и прикривали полицейската бруталност, включително тогавашните министър и шефове и наследниците им.
Отговорността е лична, не всички полицаи са мутри, но безнаказаните престъпления и своеволия мутризират цялата система.
Димо Райков:
Да биеш като животни деца! Каквото и да са вършили, това е чудовищно! Замъкваш ги като торби, влачиш ги и ги скриваш зад колоните на Министерския съвет да не се виждат, после групово с колегите си ги риташ в главите…Каква злоба, какво настървение, каква безнаказаност!
Аз съм бил на десетки митинги в Париж, описал съм ги в книгите си, хора, които чупят, бият полицаи биват арестувани, но никога не съм видял да ги пребиват, и то веднага, на място. Набелязват най- буйните, хващат ги, вкарват ги в камионетките. Но да ги пребиват … Има много случаи на съдени полицаи, само защото са дръпнали по силно арестувания…Онзи ден осъдиха и уволниха полицай, само защото запратил обратно хвърлено в лицето му паве…А знаете ли как жълтите жилетки малтретират и вербално, и физически полицаите…Но те никога не си позволяват и една десета от това, което виждам сега. Нима мислите, че френската полиция не може да ги укроти по „българския начин“ за нула време?
На един от митингите по време на Европейското първенство по футбол не издържах, нали съм си българин, и възмутен от това, че пийнали обиждаха до кръв полицаите от предната верига на кордона, които пазеха тълпата да не нахлуе в пространството под Айфеловата кула, където на огромен телевизор даваха поредния мач, казах на полицаите – ама, как издържате? Шефът им ме погледна, лицето му бе каменно – господине, не се бъркайте, ние си знаем и правата, но и задълженията. Затова сме станали полицаи, да пазим държавата и реда, но според закона, без превишаване на правата си.
Да, така е във Франция. А у нас?
Не можах да издържа на кадрите. Особено на този с разголеното момиче. Та има ли нормален човек, който пред такава гледка може да е спокоен…
Не знам дали това ще предизвика и укор дори у много българи. Не знам и колцина сънародници ще разберат чувствителността ми към насилието – та в моята страна толкова често обикнат начин на раздаване на присъди е юмручното „право“…
