Физическото насилие е разпространено повече сред момчетата, то се прилага от майките на 51%, бащите – 50%, 29% от братя и сестри, 13% от други деца, 16.9% са сериозните форми на насилие. Изследването посочва позитивна тенденция – голям процент от родителите обсъждат спокойно проблема с децата си.
Данните представи Ивайло Спасов, директор „Комуникации“ в UNICEF на пресконференция в БТА, на която бяха предоставени данни от изследване на насилието над деца в България.
Интервюирани са 887 професионалисти в цялата страна от образователната система директори, учители, психолози, служители от Социална закрила, Отделите за закрила на детето, полицаи, прокурори и други.
Йоана Ангелова, директор на Статистическо и бизнес развитие в компания ЕСТАТ обясни, че проучването е направено във всички области, на случаен подбор на домакинствата. Обхванати са 1174 деца между 13-17 г., 837 младежи между 18-25 г., 1411 пълнолетни граждани в периода между август 2019 и август 2020 г.
Ивайло Спасов уточни, че 37% от децата са засегнати от физическо насилие, у дома – при 21% от момчетата, 16% от момичетата, в училище – 25% от момчетата и 12% от момичетата, в общността 12% от момчетата и 8% от момичетата.
Физическо наказание – са 40% от случаите на насилие, заплахи с насилие – от 47% при тийнейджърите до 57% при най-малките, отнемане на привилегии – над 60%, наказване – 11% при тийнейджъри, 16% при малките и средните – 26%. Изследването на физическото насилие в училище показва, че то е между учениците като най-често е при момчетата – около 91%.
Децата с увреждания и от бедни семейства са от най-голяма степен изложени на физическо насилие. Момчетата и децата от етнически малцинства са по-често подлагани на насилие, то се счита за правило, като се използва като форма на дисциплина.
Възрастните смятат, че то е приемливо, особено сред мъжете. Оказва се също, че възрастните, подлагани на насилие, са склонни да прилагат насилие. Емоционалното насилие е най-често срещаната форма на насилие у нас. Според данните – у дома то е средно 15%, емоционално насилие в училище, в общността – 25% за момичетата, 38% за момчетата.
У дома психическото насилие най-често се прилага от брат или сестра, по-рядко от баща или майка, като то е повишаване на глас, порицание на детето, 74% е при тийнейджърите, 83% при най-малките.
Заплаха от шамари – 47% при тийнейджърите, 57% – при най малките. Заплаха, че ще живее при някой друг се използва при 13% за тийнейджърите, 11% при най-малките и най-ниските нива – наказание да стои в ъгъла – 11% при най-малките и 5,8% при тийнейджърите.
1 от 14 деца е подлагано на следене, 1 от 7 е било жертва на онлайн тормоз. Изследвано е сексуалното насилие, то е много по-разпространено сред момичетата и жените – 1 на всеки 5 момичета стават по-често жертва, а 1 на всеки 10 момчетата. Децата с увреждания двойно по-често са подложени на онлайн тормоз и 8 пъти по-често са били подложени на сексуално насилие. Има 13% от 47% от преживелите форма на насилие деца, които са преживели всички форми на насилие. Това е най-фрапиращата находка в това изследване, обясни Ивайло Спасов.
Драгомир Крилчев, от Отдел „Закрила на детето“ в UNICEF посочи данните относно капацитета на институциите в борбата с насилието над деца. Висок процент – между 6% и 16% го приемат за приемливо.
¼ от всички приемат, че родител или учител може да крещи на дете, когато не се държи добре, като най-висок е процентът сред здравните специалисти. Социалните работници, магистрати, полицаи демонстрират, че насилието е проблем в България, най-слабо подготвени са учителите и здравните специалисти.
Относно сексуалното насилие в онлайн средата при всички служители на институциите има колебание как се реагира. Най-малко сигнали са подавани от здравните специалисти. Пречките пред служителите на институциите – липса на достатъчно обучение по темата и дисциплинарна координация, не се използват достатъчно и „сините стаи“ и други щадящи процедури.
Голяма част от лекарите нямат насоки как да действат и не могат да установят сигналите на насилие. Няма и единна система с база данни, които да представят насилието и формите остават неизвестни. Дани Колева от UNICEF представи препоръките от докладите, като сред тях най-важните са: процедури за правила за работа на институциите, наличие на данни, повишаване на осведомеността на общността и организиране на нагласите.
