Когато мисли за политика и икономика, обществото е критично към властта си. Когато обаче мисли за справянето с вируса, то остава по-скоро благосклонно заради либералния режим. Това е един от изводите от последното изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 22 февруари и 1 март сред 1008 души.
Благосклонното отношение към изпълнителната власт по отношение на коронавируса обаче не се пренася буквално върху общополитическия й образ. Критичното мислене се отнася най-вече към изпълнителната власт, докато президентът досега запазва ролята на контрапункт.
Румен Радев вече няколко години остава с положителен личен рейтинг. От известно време насам, той е и единствената такава фигура у нас, отчитат от „Галъп“. Всички други популярни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24, идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.
Една от фигурите със сравнително добри показатели за доверие е председателят на парламента Цвета Караянчева: 17%. При нея недоверието превъзхожда доверието (рейтинг от -51). От агенцията обаче поясняват, че това е стандартна ситуация за български политик.
Сред фигурите с най-сериозно доверие в страната е Бойко Борисов: 23%. Рейтингът е минусов (-41), но все пак Борисов завършва и третия си мандат като една от харесваните политически личности у нас. Това в голяма степен се дължи на сравнително твърдата подкрепа, която ГЕРБ е развила в годините.
Принос за това имат и ситуационните „добавки“ доверие, които премиерът получи в първия етап на коронавируса у нас. Въпреки че те не са повишили доверието към политика Борисов, са помогнали то да не стигне до критични нива след спада през лятото.
От „Галъп“ подчертават, че доверието не е мерило за успеха на работата на даден политик, нито е равнозначно на електорална готовност. Обикновено тежките реформи са свързани със загуба на лично доверие. Хората от по-малки политически сили имат и по-ниско доверие. И традиционно, различните опоненти на дадена партия свидетелстват недоверие спрямо нейния лидер.
Доверието в Националния оперативен щаб пък се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46% заявяват, че имат доверие на Щаба, а 35% са на обратното мнение.
Равносметката от последната година показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър. Вероятно това се дължи на факта, че те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката.
