Водещата причина за умиранията остават болестите на органите на кръвообращението, чийто интензитет е 1 099.3 на сто хиляди души от населението, а относителният им дял е 59.8%. Сред тях най-голяма е честотата на умиранията от мозъчносъдови болести и исхемична болест на сърцето. Промяна в структурата на смъртността по причини през 2022 г. е, че на второ място отново са умиранията от новообразувания. През 2022 г. равнището на смъртност по тази причина е 252.1 на сто хиляди от населението, като смъртността сред мъжете e много по-висока отколкото при жените. На трето място са умиранията по причини от клас ХХII – Кодове за специални цели (COVID-19), като относителният им дял е 7.6%, а равнището на смъртност е 139.2 на сто хиляди души от населението.
Хоспитализираните случаи (изписани и умрели) в стационарите на лечебните заведения през 2022 г. показват увеличение – с 184 723 от 2 013 020 през 2021 г. на 2 197 743 през 2022 година. От тях 405 835 (18.5%) случая са по повод фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби. В структурата на хоспитализираните случаи по класове болести водещо място през 2022 г. заемат болестите на органите на кръвообращението, храносмилателната система, новообразуванията, болестите на дихателната система, болестите на пикочо-половата система, травмите, отравянията и някои други последици от въздействието на външни причини, болестите на костно-мускулната система и на съединителната тъкан, бременността, раждането и послеродовият период. Това показват данните на Националния център по Обществено здраве и анализи към МЗ, представени от НСИ.
Населението у нас продължава да застарява. В края на 2022 г. относителният дял на лицата на възраст над 65 години е 23.5%, докато относителният дял на младото население от 0 до 17 години е 17.1%.
Към 31 декември 2022 г. населението на България е 6 447 710 души. От населението на страната 4 746 710 души, или 73.6%, живеят в градовете, а 1 701 000 души, или 26.4% – в селата. По-голямата част от общия брой на населението са жени – 51.9%. Процесът на остаряване е по-силно изразен в селата, отколкото в градовете. Относителният дял на възрастното население (65 и повече години) в селата е 28.3% и е 1.3 пъти по-голям, отколкото в градовете – 21.8%. Делът на младото население (до 17 години) в селата е 16.3%, а в градовете – 17.3%.
През 2022 г. у нас са родени 56 596 деца. Коефициентът на общата раждаемост през 2022 г. е 8.8‰. В градовете и селата раждаемостта е била съответно 8.8 и 8.5 на хиляда души от населението. В териториален аспект раждаемостта е най-висока в областите Сливен – 12.2‰, София (столица) – 10.0‰, Пловдив – 9.7‰, Ямбол – 9.6‰, Варна – 9.2‰, Ловеч – 8.8‰, Пазарджик – 8.8‰, София – 8.8‰. С най-ниска раждаемост през 2022 г. са областите Смолян – 5.1‰, Видин – 6.8‰, Перник – 6.9‰, и Русе – 7.0‰.
Възрастовите показатели на жените показват, че с най-висока стойност е показателят сред жените на възраст от 25 до 29 години, следван от показателя сред жените на възраст 30 – 34, 20 – 24 години и сред по-младите майки на възраст от 15 до 19 години.
Високата смъртност продължава да е един от основните демографски проблеми. През 2022 г. броят на починалите лица е 118 814 души, или с 30 181 души по-малко в сравнение с 2021 г., а коефициентът на общата смъртност е 18.4 на хиляда души. Смъртността на населението в градовете е 16.0 на хиляда, а в селата – 24.9 на хиляда души. Най-висока е смъртността в областите Видин, Габрово, Монтана, Кюстендил, Перник, Ловеч, Враца, Плевен, Русе, Силистра, Велико Търново, Добрич, а най-ниска стойност на този показател е регистрирана в областите София (столица), Благоевград, Варна и Бургас.
През 2022 г. в страната са починали 274 деца на възраст до една година. Техният брой е с 52 по-малък в сравнение с предходната година. По области детската смъртност варира в границите от 0.9 на хиляда живородени в област Кърджали до 11.6 на хиляда в област Ямбол. В повече от половината от областите детската смъртност е над средното ниво за страната. Основните причини за умиранията на децата на възраст под една година през 2022 г. са: някои състояния, възникващи в перинаталния период (220.9 на сто хиляди живородени); вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни аберации (84.8 на сто хиляди живородени).
През 2022 г. се отчита ръст на заболяванията от скарлатина, коклюш, варицела, дизентерия, лаймска борелиоза, бактериални менингити и менингоенцефалити, вирусни менингити и менингоенцефалити. Регистрирани са пет случая на малария, внесени от чужбина, един случай на морбили и един случай на коремен тиф/паратиф. Намаляват случаите на заболявания от останалите представени заразни болести.
Заболеваемостта от активна туберкулоза през 2022 г. е 11.9 на сто хиляди. Сред децата до 17-годишна възраст е 3.3 на сто хиляди. През 2022 г. честотата на новите случаи на заболявания от злокачествени новообразувания е 405.8 на сто хиляди души от населението. В нозологичната структура на тези заболявания няма съществени изменения. Висока е заболеваемостта от злокачествени новообразувания на: млечната жлеза при жените; простатата; кожата; трахеята, бронхите и белия дроб; тялото на матката, дебелото черво; ректосигмоидалната област, правото черво (ректум), ануса и аналния канал; шийката на матката; пикочния мехур и т.н.
През 2022 г. заболеваемостта от злокачествени новообразувания при децата до 17 години е 5.2 на сто хиляди, като с най-висока честота са злокачествените заболявания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани – 3.1 на сто хиляди. Следват злокачествените новообразувания на: окото, главния мозък и други части на централната нервна система – 0.6 на сто хиляди, пикочна система – 0.4 на сто хиляди; кости и ставни хрущяли – 0.3 на сто хиляди и т.н.
Заболеваемостта от сифилис през 2022 г. е 5.2 на сто хиляди души от населението. Сред децата до 17-годишна възраст водещо място заемат заболяванията от микроспория, трихофития и фавус.
При децата до 17-годишна възраст най-голям сред класовете болести е относителният дял на хоспитализираните случаи поради: болести на дихателната система; травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини; някои състояния, възникващи през перинаталния период; болести на храносмилателната система, симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, н.д., болести на пикочо-половата система. Сравнително високият относителен дял на хоспитализираните случаи при децата по повод фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби, е резултат от отчитането на здравите живородени деца към този клас.
Сред лицата на възраст 18 – 64 години най-голям сред класовете болести е делът на хоспитализираните случаи поради болести на храносмилателната система, бременност, раждане и послеродов период, новообразувания, болести на органите на кръвообращението, болести на пикочо-половата система, болести на костно-мускулната система и съединителната тъкан, травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини, болести на дихателната система.
Водещи заболявания в структурата на хоспитализираните случаи по класове болести над 65-годишна възраст са болестите на органите на кръвообращението, новообразуванията и болестите на храносмилателната система.
