Нежеланието на електората за предсрочни избори поддържа толерантността към правителството, което обаче започва мандата си без обичайния първоначален кредит на доверие. Доверието в законодателната и изпълнителната власт остават традиционно ниски. Няма съществени промени и по отношение на доверието в отделните личности в политиката и властта. При партиите пък се наблюдава възможно „отваряне на ножицата“ между ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ.
Това сочат данните от редовното ежемесечно независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено чрез интервю „лице в лице“ с таблети в периода 29 юни – 9 юли сред 809 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.
За три месеца от конституирането на 49-ото Народното събрание доверието към него е 15,3%, а недоверието – 77,1%. Правителството пък започва мандата си без стандартния първоначален кредит на доверие и месец след създаването си събира 16,6% доверие сред пълнолетните българи и 69,7% недоверие. Подобни нива на обществено доверие са в рамките на нормалното у нас, като аналогично отношение към двете институции е отчетено и преди последните три динамични за политиката в страната години.
Както може да се очаква, електоратите на партиите в управляващото мнозинство са по-благоразположени към правителството и към Народното събрание, а симпатизантите на опозиционните формации са доста по- критични.
Все пак идеята за оставка на правителството не се ползва с широка обществена подкрепа – 36% от запитаните са съгласни, че сегашното правителство трябва да подаде оставка. Несъгласните са малко повече – 39,1%, а една четвърт от българите не могат да преценят.
30,1% смятат, че нови предсрочни парламентарни избори са необходими, а близо половината от запитаните са на обратното мнение. За 23,8% е трудно да преценят. Отговорите на респондентите очаквано се различават силно според електоралните им предпочитания, като най-остро за бърза смяна на властта се обявяват привържениците на „Възраждане“.
При личните рейтинги на основните фигури в политиката и властта по традиция преобладава недоверието и, когато доверието и недоверието са сходни, това е сравнително добър атестат. Най-популярната фигура в страната по този критерий остава президентът Румен Радев, макар позициите му да са застрашени вследствие на политическата ситуация през последните три години. С по-отчетливо ниво на доверие в момента на общия фон е и Мария Габриел, като тя вероятно ползва и „бонуса“ доверие заради доскорошния й пост на еврокомисар, а доверието на премиера Николай Денков като премиер също не показва обичайния за такъв пост рестарт и не надвишава нивата от последните месеци на служебния премиер Гълъб Донев.
При евентуални избори в началото на юли, ГЕРБ/СДС биха получили 26,4% подкрепа, ПП/ДБ – 21,8%, „Възраждане“ и ДПС щяха да са със почти сходни позиции, съответно с 14,9% и 14,5%. БСП биха останали на пето място с 9,7%, следвани от „Има такъв народ“ с 4,3%. Открояват се също „Български възход“ с 2%, „Левицата“, ВМРО и др. Очаква се да се види и какво ще бъде влиянието на политическа формация на бившия главен прокурор Иван Гешев. Изрични въпроси показват ниша от няколко процента, което се потвърждава и в данните за личното доверие, но тепърва ще се видят резултатите в пряката конкуренция с останалите партии. Сравненията кой печели и кой губи в електорален план от конструкцията между ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ навеждат към извода, че ГЕРБ засега не показва видими щети. „Колкото до съотношението ПП и ДБ, то се запазва на ниво от около 3 към 1 декларативна подкрепа“, посочват от социологическата агенция.
