Новината, че Гърция е първата държава с доминиращо православно население, която легализира еднополовите бракове, се прие по-скоро като изненада, отколкото като закономерност. Страната е известна с влиятелната си православна църква и силната си консервативна партия в лицето на „Нова демокрация“. Последното е добавка към изненадата, защото решението беше взето при управлението на десницата и нейния премиер Константинос Мицотакис, който го защити в парламента.
По време на гласуването голяма част от депутатите на „Нова демокрация“ бяха против легализирането на еднополовите бракове, но с подкрепата на депутатите от левицата останалите успяха да го прокарат. Силното напрежение между лагерите, които са „за“ и „против“, пролича веднага след гласуването, когато се проведоха многохилядни митинги в подкрепа на и против еднополовите бракове. А това показва, че в гръцкото общество няма дори относителен консенсус по този въпрос, така че дебатът вероятно ще продължи и занапред.
По-интересно е каква е мотивацията на Кириакос Мицотакис да предприеме подобен ход, който със сигурност ще обтегне отношенията му както с църквата, така и със собствените му избиратели и депутати. Със сигурност залогът е много по-голям от публично заявеното желание реформата да направи живота на гей общността по-добър, без да отнема нищо от останалите граждани на Гърция. Политик от класата на Мицотакис си дава сметка както за щетите, които ще понесе заради това свое решение, така и за ползите от него. Подобен тип политици изчисляват всяко свое действие през призмата на ползите и загубите, а не на емоциите и изкривените представи за действителността. Би било наивно да мислим, че Мицотакис е предприел подобно действие, защото е бил заблуден или пък защото внезапно е повярвал в легализирането на еднополовите бракове.
Важен е по-големият контекст, който е едновременно идеологически и геополитически. Продължаващата война в Украйна със сигурност е част от уравнението. Последното нещо, за което се води тя, са териториалните придобивки. Това е преди всичко сблъсък на възгледи и културни нагласи, които се срещат върху територията на цивилизационния разлом между Запада и Русия, каквото представлява украинското пространство. Легализирането на гей браковете в една държава с преобладаващо православно население и силна църква, каквато е Гърция, със сигурност е символна победа за противниците на режима на Путин. Тяхната цел вероятно е да покажат, че подобно решение е възможно дори в такъв тип държави, които въпреки православния си фундамент са част от Запада и неговата теория за върховенство на закона и равенство пред него. Тук идва и идеологическият момент, който поставя въпроса: а защо след като сравнително консервативно общество, каквото е гръцкото, е способно да приеме подобно решение, това да не се случи в още много общества, част от които дори не са толкова консервативни?
Решението на гръцкия парламент има много повече символно, отколкото практическо значение. Това не е никак малко, защото в ситуация на война и идеологическо противопоставяне символните победи имат особено значение. Въпросът какъв е бонусът, който ще спечели Мицотакис за осигуряването на тази символна победа, вероятно няма да получи ясен отговор, но би могло да се проследи в развитието на отношението между Гърция и ЕС и Гърция и САЩ. Гръцката политика по принцип е многопластова и гръцките политици рядко извършват движения просто за да се харесат на някого. Предположенията за бонуса, който би могла да получи гръцката държава заради това решение, варират от финансова до геополитическа подкрепа. Последната е важна на фона на традиционно обтегнатите отношения между Гърция и Турция и трансформацията на пазара за пренос на газ, която се случва заради войната в Украйна.
Едва ли бихме могли да имаме илюзии, че под ценностната обвивка на либералния свят не стои неговата финансова същност. Пазарните отношения са кръвоносната система на този свят и те са включени във всяко действие и въздействие на неговата идеология, дори и да са облечени в лъскавата повърхност на ценностите. Търсенето, предлагането и формиращата се цена в тяхното съотношение са трите фактора, които изместват всички останали на заден план. Това, което в България наричаме пазарлък или спазаряване, стои в основата на официалната доктрина, по която се движим. Всеки закон, политическо или културно действие са подчинени на тези начала. Това е едновременно силата и слабостта на тази идеологическа система, чието начало е залегнало някъде в XVII–XVIII век, когато с революция или с еволюция западното предприемачество иззема контрола от ръцете на залинялата аристокрация и превръща своите цели в цели на Западната цивилизация.
Балканските държави, които са с озападнена повърхност, но с незападна същност, винаги имат двойствено поведение по отношение на символите на западните ценности. В основата на това двойствено отношение е именно религиозната им различност най-вече по отношение на протестантизма, който доминира западното движение през последните поне три века. Спазаряването на символи (в това число влизат и писаните закони) е най-лесното нещо за балканската политика, защото приемането на символи, които нямат автентично значение за балканските общества, не променя нищо в тяхната същност. Подобни актове променят единствено повърхността, която се вижда от гледната точка на Запада. Срещу приемането на определени символи балканското политическо предприемачество получава за своите общества реални придобивки. Впрочем Гърция е един от най-успешните примери в тази посока. Дали легализирането на гей браковете е част от тази балканска стратегия, при която се търгуват символи срещу пари, предстои да видим. Със сигурност обаче дебатите в гръцкото общество по тази тема тепърва предстоят.
Тома БИКОВ, „ФИЛТЪР“
