С предложените промени в Конституцията, президентът изпълнява нотариална функция в публичния живот и той не носи отговорност за служебното правителство. Колкото са ограничени правомощията с лимитирания избор на премиери, толкова и президентът е освободен от политическата отговорност за съставяне на правителство. Такова тълкувание предложи в студиото на „Нова телевизия“ конституционният съдия Янаки Стоилов. С уговорката, че не желае по никакъв начин да предпоставя предстоящото решение на КС по внесените оспорвания на конституционните промени, Стоилов постави редица въпроси, които възникват обаче при реалното прилагане в действие на законовите промени от декември 2023 г.
Изборът на президента е лимитиран веднъж и неговата отговорност приключва с възлагането на мандата, тъй като президентът не може да прави преценка на предложените кандидатури на министри по целесъобразност.
Консултациите на назначения служебен премиер с партиите за състав на правителство реално нямат правно действие и той е този, който трябва да вземе решение за назначаването на министри, посочи Янаки Стоилов.
Като други въпроси, които изникват при прилагането напрактика на конституционните промени, е този за последващото съвместяване на постове – как председателят на Сметната палата в случая Димитър Главчев, след изтичане на мандата на служебното правителство, което ръководи, ще се върне на поста си и ще се самопроверява като служебен премиер. Тази несъвместимост на постовете е заложена и в европейското законодателство, като няма значение ранга на акта, обясни Янаки Стоилов.
Според конституционния съдия, законът предполага застъпване на два парламента – т.е. период от няколко седмици, в който ще имаме 480 народни представители, тъй като народният представител става такъв по силата на вота на гражданите, т.е. от изборите, а започва да изпълнява задълженията си от момента на полагане на клетвата.
В момента в КС постъпват становища и тепърва съдиите ще изслушат доклада и ще проведат дискусия. Янаки Стоилов не се ангажира със срок за взимане на решение, но констатира, че „самите променящи конституцията започват да се дистанцират от промените, които са гласували„.
Може би стана добре, че на практика ще се види прилагането на направените промени и последствията от тях, допълни Стоилов. Той посочи и че все пак главната задача сега е да се стигне до провеждане на предсрочните парламентарни избори.
Янаки Стоилов заяви, че обществото много повече трябва да се притеснява от това, че приказките за съдебна реформа са много повече от реалните действия.
Защо журналистите не питат, докъде е стигнало разследването на т.нар. атентат срещу бившия главен прокурор, а за другите разследвания като това за Нотариуса. Дали това се дължи на нисък капацитет, на невъзможност или на нежелание – всичко това не е въпрос на закона и съдебната реформа, тъй като в тази посока въпросната съдебна реформа не предлага нищо ново. Напротив, правомощията на правосъдния министър са още по-малко като възможност да въздейства върху двете колегии на прокурорите и съдиите във ВСС, обясни Янаки Стоилов. Той не е съгласен да се седи и да се вярва в една бъдеща съдебна реформа до край, тъй като „не сме в религиозна институция„.
Янаки Стоилов задава и въпрос в състояние ли е наличната политическата система да се променя в посока, в каквато се заявява съдебната реформа?
