Правителството и опозицията на Венецуела ще подновят диалога си с посредничеството на Норвегия, като разговорите са насрочени за вторник в Барбадос. Това съобщава АП, като цитира изявление на посолството на Норвегия в Мексико от понеделник, публикувано на платформата X.
Припомняме, че Мексико беше домакин на множество кръгове от преговори през 2021 г. и 2022 г. При последната им среща през ноември 2022 г. страните се споразумяха да създадат управляван от ООН фонд за финансиране на здравни, хранителни и образователни програми за бедните, докато правителството на САЩ се съгласи да позволи на петролния гигант Chevron да изпомпва венецуелски петрол.
Колумбия и други страни се опитаха през последните месеци да подновят преговорите между страните, но правителството на президента Николас Мадуро изиска САЩ да премахнат икономическите санкции и да размразят венецуелските фондове, държани в чужбина, като условие за подновяване на преговорите.
В изявлението на Норвегия в понеделник се казва, че двете страни са решили да възобновят диалога „с цел постигане на политическо споразумение„. Правителството на Венецуела не коментира веднага.
Американски служител, пожелал анонимност, каза, че не е имало „сделка“ между правителството на САЩ и Венецуела.
Служителят каза, че администрацията на Байдън подкрепя водените от Венецуела преговори и е готова да предостави облекчаване на санкциите в отговор на конкретни действия за провеждане на конкурентни избори.
Диалогът официално започна през септември 2021 г., но делегатите на президента Мадуро се оттеглиха от преговорите през октомври 2021 г., след като роденият в Колумбия бизнесмен Алекс Сааб беше екстрадиран по обвинения в пране на пари от Кабо Верде в САЩ. Мадуро постави под условие за възобновяване на освобождаването на Сааб.
Политическата, социална и икономическа криза, която започна да определя Венецуела, се разви от началото си преди десетилетие в резултат на глобален спад в цената на петрола, най-ценният ресурс на Венецуела, лошо управление от страна на самопровъзгласилата се социалистическа администрация и правителствени репресии на своите противници.
Някои членове на венецуелската опозиция приветстваха изявлението на Норвегия. Луис Флоридо, бивш опозиционен депутат в изгнание, каза по X, че само чрез преговори венецуелците ще могат да възстановят демокрацията чрез избирателни урни.
„Няма да получите всичко, което искате, но ще постигнете напредък„, каза той за преговорите.
Прокуратурата във Венецуела в началото на октомври издаде заповед за арест на опозиционния лидер Хуан Гуайдо и ще поиска помощта на Интерпол за задържането му.
Гуайдо, който живее в изгнание в Съединените щати, бе обвинен в държавна измяна, узурпиране на функции, пране на пари и сдружаване с цел извършване на престъпление.
През януари 2019 г. бившият председател на Националното събрание Гуайдо се самопровъзгласи за „временен президент“ на Венецуела, след като оспори преизбирането на президента Николас Мадуро през 2018 г.
Ходът на Гуайдо получи подкрепа от десетки страни, включително Съединените щати, които наложиха редица санкции срещу Каракас, включително ембарго върху венецуелския петрол.
Гуайдо обаче не успя да измести Мадуро от властта и постепенно загуби важната роля, която имаше. В края на миналата година пък опозицията в страната официално сложи край на длъжността му като действащ президент.
На Мария Корина Мачадо, лидер на опозицията във Венецуела, бе забранено през юли да заема публични длъжности в продължение на 15 години.
Очаква се президентските избори във Венецуела да се проведат през 2024 г. На друг опозиционен кандидат, бившия губернатор на щата Миранда Енрике Каприлес, също беше забранено да се кандидатира за поста в продължение на 15 години.
