На 17 ноември 2020 г. България блокира откриването на преговори за присъединяване към ЕС на Северна Македония. Българският външен министър Екатерина Захариева заяви, че нейната страна не може да подкрепи започването на преговори. Това е третата пречка пред балканската страна след онези, поставени преди това от Гърция и Франция. Последното вето е заради българските възгледи за македонския език, пише за турската държавна медия „Анадолу“ д-р Хамза Карчич, преподавател по политически науки в Сараево.
Колкото и да смущава, българското вето не е толкова сериозно. Всъщност то следва традицията на последните държави-членки на ЕС, които активно блокират преговорите за присъединяване на своите съседи извън ЕС. През 2009 г. Словения блокира преговорите на Хърватия с ЕС. Причината бяха разногласията между тези две бивши югославски републики относно начина на определяне на границата в Пиранския залив. През 2016 г. този път Сърбия обвини Хърватия в блокиране на преговорите за присъединяване. Медиите съобщават, че Хърватия е блокирала отварянето на нова глава поради статута на хърватското малцинство в Сърбия.
Някога на пръв поглед правдоподобното схващане, че разширяването на ЕС води до европеизация на новите държави-членки и ефект на разпространение в съседните страни, е безопасно приглушено. Нелибералният обрат в много държави-членки, присъединили се към ЕС от 2004 г., показва, че европеизацията е обратим процес. Обструкционистките политики, провеждани от новите членове на ЕС срещу техните съседи, подкопаха идеята за преливане на европеизация, която бе на мода преди десетилетие.
Подходът „блокирай съсед си сега, когато можеш“ показва не само фалшивото обещание за регионален ефект на европеизация, но и все по-несправедливото третиране на останалите балкански страни. По същество новите страни-членки на ЕС използват членството си в клуба, за да извлекат отстъпки от съседи. Това не е изключение, а шаблон, който се повтаря.
Босна е пример за това още преди страната да получи статут на кандидат-членк в ЕС. Скоро след присъединяването си към ЕС през 2013 г. хърватските политически лидери започнаха да следват напълно неоправдан и необоснован покровителствен подход към Босна. Прякото вмешателство във вътрешната политика на Босна варира от фаворизиране на изборите до опити за намеса в босненското законодателство.
Случаят с отношенията между Хърватия и Босна от 2013 г. показва, че последната държава-членка на ЕС пакетира своите национални и националистически интереси и се стреми да ги наложи като „европейски ценности“. Поемайки ролята си на пазители на „европейските ценности“ – колкото и неубедителни да са те – политическите лидери на Хърватия се стремят да използват членството си в ЕС. Този подход е преследван както от националисти, така и от социалдемократи.
Сега, когато Хърватия е член на ЕС и Сърбия е далеч пред Босна с отворени 18 преговорни глави, предположението е, че Сърбия ще се присъедини към ЕС преди Босна. Ако Сърбия се присъедини към ЕС преди Босна, тя би могла и би използвала новия си лост срещу Босна, точно както Словения използва своя срещу Хърватия. Както с Хърватия, така и със Сърбия в ЕС, Босна ще остане с двама съседи, използващи две потенциални отделни вета.
Освен това босненските хървати вече имат право на хърватски паспорт (Хърватия е член на ЕС), както и на редица други предимства. Босненските сърби са еднакво склонни да се ползват от подобни предимства, ако и Сърбия бъде приета в клуба. В Босна босненските сърби и босненски хърватски националистически политици се превърнаха в основни препъни камъни по пътя на страната към членство в ЕС. Основното значение е просто: най-голямото въздействие на изоставането на Босна в процеса на интеграция в ЕС би се почувствало само от бошняци. Това не е просто теоретичен сценарий, а все по-вероятен.
Този модел на препятствия може много добре да се приложи и извън Босна. Сърбия, която започна преговорите си за присъединяване към ЕС през 2014 г., е много по-напред от Косово по пътя към членство в ЕС. Ако нормализацията между Белград и Прищина не бъде напълно финализирана преди присъединяването на Сърбия, това означава, че – следвайки логиката на блокиранията до момента – Сърбия ще използва членството си в ЕС, за да постави блокади по пътя на Косово. Тези препятствия, както и при всички други цитирани досега случаи, ще бъдат оформени и представени като „европейски стандарти“, към които Косово трябва да се придържа.
Ако Сърбия и Албания трябваше се присъединят едновременно към ЕС, тогава Албания може да компенсира пречките на Сърбия за Косово със свои контра вета. Съюзникът на Косово Албания обаче изостава от Сърбия в преговорите с ЕС. Албания е страна кандидатка, с която ЕС реши да започне преговори за присъединяване още през 2020 г. Това означава, че с присъединяването на Сърбия към ЕС преди Албания, Сърбия ще бъде в състояние да играе с вето.
Това, което прегледът на блокадите до момента показва, е, че ветото не е отклонение, а установена практика. Членството в ЕС служи вече за лост, за да накарате съседа си да направи неща, които иначе не би направил, и на всичкото отгоре да представите вашите националистически интереси като „европейски ценности“.
В съчетание с възхода на крайнодясната политика и нелибералния обрат в последните членове на ЕС, ветото, приложено към кандидатите за ЕС, не вдъхва доверие. Последиците от политиката на тази тенденция са, че вместо да работят единствено за подобряване на добросъседските отношения, кандидатите за членство в ЕС биха били добре посъветвани да изграждат по-силни връзки с ключови национални столици, особено Берлин, с оглед компенсиране на очакваните бариери за еврочленство.
