Разходите, които Гърция плаща заради екстремни метеорологични явления, сега са 50 пъти повече в сравнение с 2013 г., като тези разходи се плащат от държавата, гражданите, големите и малките предприятия. Последните наистина плащат висока цена през 2023 г., особено в районите, засегнати от екстремни метеорологични явления, като Тесалия.
За да се предпазят предприятията от последиците от климатичната криза, се смята, че до 2030 г. ще са необходими инвестиции от порядъка на 15 млрд. евро. Всъщност тези инвестиции, според проучване на Националната банка на Гърция, могат да донесат нетни ползи в размер на 10-40 млрд. евро до 2030 г.
Загрижеността за тази година вече е започнала, както поради миналогодишния опит, така и поради много високите температури и възникването на горски пожари още от края на март, така че все повече предприятия се застраховат, както и предприемат превантивни мерки.
Според NBG относителните разходи за екстремни метеорологични явления достигат половин милиард евро през 2021 г., като през 2013 г. са били едва 0,01 милиарда евро, а през 2023 г., годината на катастрофалните пожари и наводнения, екстремните метеорологични явления, освен материалните щети за домакинствата и предприятията, се оценяват като допринесли за намаляване на добавената стойност в селското стопанство в страната с 8 % и загуба на 1,2 милиона туристически посещения.
Данните на Асоциацията на застрахователните дружества в Гърция (EAEE) показват, че щетите, компенсирани от застрахователните дружества в периода 1993-2023 г., са близо 1 милиард евро, като 2023 г., поради горските пожари и бурята Даниел, е годината с най-много щети.
Миналата година е струвала на застрахователната индустрия 404,6 млн. евро за обезщетения, от общо 968,5 млн. евро, изплатени в периода 1993-2023 г.
От проучването, проведено от NBG в компании в Арта, Виотия, Еврос, Евия, Евритания, Теспротия, Янина, Кардица, Лариса, Магнезия, Ксанти, Превеза, Родопи, Трикала, Фтиотида и Фокида, става ясно, че 75% от МСП са били негативно засегнати от природни бедствия. Около 30 % от тях заявяват пряк удар по отношение на материалните щети, като две трети от тях са били засегнати в миналото. Други 42 % са претърпели непреки щети.
