„Притеснява ме, че за момента не знаем тази комисия с какви документи ще разполага. Освен това вече мина толкова време, че се притеснявам, че някои от тези документи вече са изчезнали„.
Това заяви пред БНР съдия Андрей Георгиев от Управителния съвет на Съюза на съдиите. Думите му бяха по повод решението за създаване на специална комисия от членове на Съдийската колегия, върховни съдии и административни ръководители, които да проучат данните за връзки с магистрати на разстреляния Мартин Божанов – Нотариуса.
Той сравни случая „Нотариуса“ с този с Красьо Черничкия. По негови думи това е повтарящ се сюжет и трябва да се намери ново институционално решение.
Георгиев подчерта, че в случая не става въпрос за някакъв личен конфликт.
„Не е проблемът с Нотариуса, със съдия Цариградска, с Борислав Сарафов или с който и да е лично. Проблемът трябва да се гледа и да се реши институционално. Тъй като имаме много данни за обвързаности, в една такава комисия трябва да участват всички заинтересовани страни„, настоя той.
По негови думи на всичко това се гледало като на някаква поредица скандали, без да е ясно какво става отзад – кои са институционалните, процесуалните причини, които водят до тези скандали. Според Георгиев на първо място това е монополът на прокуратурата изцяло върху разследването, както и фактът, че в момента пострадалият от престъпление продължава да има твърде малко права във фазата на разследването. Другото било за независимостта на разследването на самата прокуратура, която на практика се оказва единствен разследващ орган.
„Това сега се опитва държавата да преодолее и с парламентарна комисия, и с органа на ВСС. Колко ще са ефективни е друг въпрос„, отбеляза съдията.
Той напомни, че всеки гражданин, които се чувства застрашен във връзка с наказателно производство, може да иска да му бъде назначена охрана. Това не била привилегия на съдиите.
„Съдия Цариградска 3-4 пъти поиска да бъде разпитана пред съдия. Процесуалният закон не допуска подобна възможност, защото когато имаме разпит пред съдия, тези материали вече не са тотално секретни, не са тотално в ръцете на прокуратурата„, коментира още Георгиев.
Според него трябва да се променят правилата относно достъпа до информация по разследвания в прокуратурата, така че не всичко да седи без никакви критерии в ръцете на наблюдаващия прокурор и удобно по едни случаи всичко да е следствена тайна, а по други – да се изнася подходяща за ръководството на прокуратурата информация.
Георгиев запита кой осъществява външен контрол върху съдебната система. Според него големият проблем е, че всичко върви през ВСС.
„Искаме Висш съдебен съвет, който е независим и който работи за защита на обикновения човек в съдебната система, а не на някакви ръководни фактори„, изтъкна той и допълни, че за да стане това, ще е необходима помощ от медиите при предстоящите избори за ВСС.
„Един съдия, който си върши работата, изведнъж трябва да преценява биографиите на доста хора, които ще кандидатстват. Би било много важно тази тема да задържи общественото внимание и да се види кои са кандидатите и да се изнесе обективна информация за това къде има проблеми и подозрения„, посочи Георгиев.
Той е на мнение, че в новата комисия трябва да влезе наказателен съдия с утвърдена репутация, който да бъде или от ВКС, или от Апелативния съд. Основният критерий може би е да не са заинтересовани във връзка с някой от разкритите участници, добави магистратът.
Георгиев поясни, че към момента на заплашването си съдия Цариградска е била съдия в Районен съд – първа инстанция.
„Значи тези хора имат виждане, че трябва да натискат всичко и всички, защото смисълът да заплашвате или подкупвате първоинстанционен съдия клони към нула. Очевидно имаме манталитет. Очевидно в очите на някои хора съдебната система е подкупна изцяло, цялата, всеки е податлив на натиск„, коментира той.
Георгиев заяви, че въпросът е да се открият съпротивителни сили и да се покаже, че не всеки е податлив. Трябвало да се говори с аргументи и да се разкриват информации, които остават трудно забележими.
По негови думи от специалната комисия може да се очаква публичност. „Институционално функцията на обвинение в България е пробита още с Конституцията и това нямало да се промени„.
Според него другият вариант е външен натиск.
Георгиев очаква, че ще се намерят няколко виновни.
„Ще бъдат посочени, срещу тях ще се образуват дисциплинарни производства, може би ще бъдат уволнени. След 8-9 години ще имаме нов Красьо Черничкия – Нотариуса„, обобщи магистратът.
