Съдът на Европейския съюз (СЕС) отхвърли жалбата срещу закриването на специализираните съдилища и прокуратури и сложи край на спора дали с този акт е погазена независимостта на магистратите, които работеха там. Съдът в Люксембург не допусна до разглеждане преюдициалното запитване, защото от него не са ясни причините, поради които се излагат съмнения за накърнена независимост на бившите вече спецсъдии.
Конституционният съд още през юли 2022 г. се произнесе, че закриването отговаря на основния закон, а сега и съдът в Люксембург заяви, че преюдициалното запитване е недопустимо.
Делото в СЕС е по преюдициално запитване на съдия Мариета Райкова, която беше председател на бившия Специализиран наказателен съд (СНС), а сега е съдия в Административен съд София-град (АССГ). Пред съда в Люксембург Райкова излага цялата история на законодателството за закриване на спецправосъдието, с дебатите и застъпваните позиции.
Специализираните наказателни съдилища бяха закрити със закон, считано от 28 юли 2022 г., като от тази дата Софийски градски съд става правоприемник на Специализирания наказателен съд, а Софийски апелативен съд — на Апелативния специализиран наказателен съд.
Пред съда в Люксембург тя излага виждането, което с колегите ѝ от вече бившите специализирани съдилища и прокуратури застъпваха в Народното събрание, че със закриването се нарушават принципите на върховенство на закона, на разделение на властите, накърнява се независимостта на съдиите и се създават „съмнения в целена саморазправа заради работата им по разглежданите дела„.
Съдът на ЕС заключава, че не е необходимо тълкуване на разпоредбите от правото на ЕС и обявява преюдициалното запитване за недопустимо.
Доколкото съставът на запитващата юрисдикция – Софийски градски съд, компетентен да разгледа делото в главното производство, е формиран от същите членове на състава на Специализирания наказателен съд, който преди да бъде закрит е бил компетентен да разгледа делото, то в хода на главното производство е възникнало съмнение за независимостта и безпристрастността на запитващата юрисдикция. Според последната такива съмнения възникват и по отношение на мотивите, които българският законодател е изложил, за да обоснове закриването на специализираните наказателни съдилища, тъй като тези мотиви поставят под въпрос независимостта не само на съдебния състав, разглеждал образуваното срещу ОТ наказателно производство, но и на целия Специализиран наказателен съд.
В преюдициалното производство запитващата юрисдикция иска да установи дали мотивите за закриване на Специализирания наказателен съд са съвместими с правото на Съюза, а също така какви следва да са процесуалноправните последици от закриването на тази институция.
Встъпилите в производството Европейска комисия и правителство на Полша считат, че въпросите са недопустими, тъй като съмненията на запитващата юрисдикция са хипотетични, съответно главното производство няма никаква връзка с правото на Съюза.
В своето решение от 18 април 2024 г. Съдът приема за допустимо разглеждането на поставените пред него въпроси, но след като излага съображения по повдигнатата проблематика приема, че за решаването на делото в главното производство не е необходимо тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза, от които произтичат изискванията за независимост и безпристрастност на юрисдикциите, призвани да тълкуват и прилагат правото на Съюза. Поради това Съдът приема, че преюдициалното запитване е недопустимо.
В заключението на решението пише: допуска реформа на съдебната система на държава членка, с която се закрива даден специализиран наказателен съд, чиито правомощия се прехвърлят към друг общ съд, и която едновременно предвижда, че разглеждането на водените пред закрития съд наказателни дела, по които е проведено разпоредително заседание, продължава от компетентния до закриването съдебен състав,
И „допуска в рамките на посочената реформа на съдебната система да се извърши преназначаване на съдиите от закрития съд в други съдилища от същия ранг въз основа на обективни критерии, при които отсъства всякакво съмнение за произвол“.
Припомняме, българският специализиран наказателен съд бе създаден през 2010 г. от Народното събрание с мнозинство на ГЕРБ, като още тогава депутатите от БСП се обявиха против. Десет години след това лично един от създателите му – бившият функционер от ГЕРБ и дясна ръка на Борисов дълги години – Цветан Цветанов поиска закриването му. Знаково това стана обаче едва след излизането на Цветанов от партията.
Първият план за закриване на специализираното правосъдие бе предложен от служебния министър Янаки Стоилов още през юли месец 2021 г. 46-ото Народно събрание обаче не довърши процедурата докрай заради бързото си разпускане за предсрочни избори.
Още тогава от прокуратурата се противопоставиха на този законопроект, тъй като според тях закриването е неправомерно и ще върне в начален етап провежданите дела и разследвания.
В крайна сметка на 14 април 2022 г., със 122 гласа „за“ депутатите от 47-ото Народно събрание окончателно закриха специализираното правосъдие.
