За разделение между фирмите за събиране на дългове и компании, отпускащи бързи кредити настояват от Асоциацията за защита на потребителите. За пет години от бизнес с обороти от близо 500 млн. лв., днес това е бранш, който оперира с няколко милиарда, твърдят от Асоциацията.
Повод за тяхното становище е скандалът с фондацията за набиране на дарения „Хелп карма“, който показа пробойни в законодателството ни и нуждата от по-ефективен институционален контрол, без той да пречи на самата дейност.
Случаят с председателя на фондация HelpKarma Константин Кръстев показва нагледно една практика на ръба на закона: едни и същи лица отпускат заеми, после ги препродават на свои компании, които ги събират. Същевременно по закон никой няма право сам да събира свои вземания. Единственият правов ред е през съдебна процедура, пишат от асоциацията.
Участието на Кръстев в собствеността и управлението на дружества за кредитиране и такива за събиране в момента е позволено от търговския закон, защото се възприема като сходна дейност. Време е този пропуск да бъде преосмислен.
Очакванията на асоциацията са депутатите да устоят на натиска на колекторските фирми. Същите тези компании в рамките на тази година торпелираха 3 законопроекта, застрашаващи техните интереси. Последният случай е от тази седмица когато изненадващо на второ четене народните представители отхвърлиха проектозакона за доброволното изпълнение. Повече от половината присъстващи гласуваха „въздържал се“, при положение, че същият законопроект без съществени промени, беше приет на първо четене с голямо мнозинство. Единствените имащи интерес от отпадането на това предложение са фирмите за събиране на дългове.
Доброволното изпълнение щеше да даде възможност на длъжник и кредитор да се опитат да постигнат съгласие без да се стига до съд. Длъжникът щеше да бъде облекчен от допълнителнителни разходи – съдебни такси, лихви и юрисконсултски хонорари. Към тази сметка трябва да се добавят и неясните изчисления, които налагат колекторските фирми върху главницата.
По същество доброволното изпълнение щеше да помогне една част от просрочените кредити да не отиват при колекторите. Те продължават да работят в отсъствието на специален закон, регламентиращ дейността им, каквато е практиката в повечето европейски държави.
