Спасяването на средствата за България по Плана за възстановяване и устойчивост е не по-малко важно от реформите, с които те са обвързани. Това заяви министър-председателят Румен Радев по време на среща с представители на Европейската сметна палата. Информацията разпространи Правителствената пресслужба.

В срещата участваха членът на Европейската сметна палата Илиана Иванова, вицепремиерът Атанас Пеканов, както и членовете на институцията Ивана Малетич и Алехандро Бланко Фернандес.

По думите на премиера реформите остават основен приоритет за правителството, тъй като носят дългосрочни ползи за обществото, а възстановената политическа стабилност в страната създава необходимите условия за тяхното реализиране.

Радев подчерта, че европейското финансиране е важен инструмент за развитието на България, но неговата ефективност зависи от укрепването на доверието в публичните институции и от провеждането на политики, които утвърждават върховенството на правото, подобряват качеството на живот и повишават конкурентоспособността на икономиката.

Премиерът постави акцент и върху необходимостта правилата за достъп до европейските средства да бъдат еднакви за всички държави членки.

"Условията за усвояването на средствата от Европейския съюз следва да бъдат еднакви за всички държави членки", заяви той.

По думите му България очаква бъдещият Европейски фонд за конкурентоспособност да бъде структуриран така, че ресурсът да достига и до по-слабо развитите държави в ЕС. В противен случай съществува риск индустриалните и технологичните различия между отделните страни членки да се задълбочат.

Румен Радев отново призова за провеждането на политика на "индустриална кохезия" в Европейския съюз и заяви, че България ще защитава тази позиция по време на преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС.

По-късно през деня президентът Илияна Йотова също проведе среща с представителите на Европейската сметна палата, посветена на предложения дългосрочен бюджет на Европейския съюз за периода 2028-2034 г.

По време на разговора членовете на европейската одитна институция представиха основните изводи от своите 12 становища по проекта на новата Многогодишна финансова рамка и отделните секторни политики.

Президентът изрази резерви към новата философия на финансиране, предложена от Европейската комисия, и предупреди за рисковете, които тя крие за по-слабо развитите държави членки. Особено безпокойство, според Йотова, поражда намерението кохезионната политика, Общата селскостопанска политика, рибарството и сигурността да бъдат обединени в единен фонд.

Държавният глава постави въпроса за гаранциите за прозрачност и отчетност при разпределянето на европейските средства, както и за необходимостта от ясни критерии, които Европейската комисия да прилага при оценката на националните планове, за да бъде избегнат субективният подход.

Йотова изрази опасения, че новият модел може да постави по-малките държави членки в по-неблагоприятно положение. Тя акцентира и върху необходимостта обвързването на европейското финансиране с върховенството на закона да се извършва по ясни и еднакво приложими правила.

По време на срещата беше обсъдено още финансирането на българските общини и рискът от отслабване на ролята на регионите, въпреки че именно тяхното развитие е сред основните принципи, залегнали в договорите на Европейския съюз.