"Преди ние да заговорим открито за свръхдефицита в бюджета, една част от вас удобно мълчеше за скрития дефицит."

Това заяви финансовият министър Гълъб Донев при обсъждането на проектозакона за бюджет 2026. Според него бюджетите от 2024 насам са страдали от скрит дефицит заради натиска на разходите и отложени плащания по Националната капиталова и инвестиционна програма и тази за общинските проекти. През изминалата година се е пренасяла финансовата тежест към следващите бюджетни години.

Така той оправда аргументите за проектозакона:

"Решения, основани на илюзии, създават кризи, докато решенията основани на реалността, създават стабилност."

Подчерта амбицията и смелостта да се представи реалното състояние на финансите и да се постигне финансова дисциплина, като се спрат "видимите кранчета и невидимите течове, през които изтичат обществените пари". ПБ смята, че политиката досега е била безразсъдна и няма да допуснат гражданите да плащат за нея.

"5,7% не е дефицит на нашето правителство. Това е бюджетният дефицит, който е израз на натрупаните дефицити в управлението на публичните финанси през последните години."

Сумата на дефицита е 7, 191 милиарда евро според Донев. От тях над 4 милиарда се формират от стари задължения, поети ангажименти и авансови приходи. Дефицитът без тях би бил само 2,9% от БВП, по думите му.

ПБ предвижда 3,8% дефицит за 2027 и 3% за 2028.

Проектът поставя началото на отлагани реформи като отмяна на механизмите за обвързване на възнагражденията със средната и минималната заплата, планиране на реформа за съкращаване на административните разходи, оптимизация на разходите за персонал и изчистване на натрупаните просрочени задължения, изтъкна Донев.

Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма е над 49 милиарда евро, а общите разходи по същата програма - над 56 милиарда. 

Планираният максимален размер на новия държавен дълг който може да бъде поет през тази година е до 10,1 милиона евро. Това включва и заем до 3,3 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линията на инструмента SAFE. Държавният дълг за следващата година е прогнозиран на 37,7 милиарда евро.

"За първи път се залагат реалистично над 1 милиард за инвестиционната програма за общинските проекти", добави Донев, като през 2024 и 2025 тази програма не е била финансово обезпечена и има неизплатени проекти из страната.

ПБ срещна остри критики за бюджета от страна на ДБ:

"Това е същинското начало на бюджетната криза", заяви Мартин Димитров от ДБ.

Той беше категоричен, че така се поема към сигурния път към нарастване на инфлацията въпреки обещанията на ПБ за нейното овладяване. Българският дефицит е един от най-високите в ЕС заедно с Полша, Унгария и Румъния, а средните данни за ЕС са 3,4% дефицит. Това положение е могло да бъде избегнато според Димитров.

"Управляващите пожелаха да харчат по начина по който харчеше ГЕРБ", каза той.

Той припомни, че и ГЕРБ са обявили подобна дупка в бюджета при идването си на власт. Нито те, нито сегашното мнозинство са дали конкретни разчети откъде точно произтича тази дупка.

Сред исканията на ДБ за бюджета са търгове във всички болници, по-голям контрол върху обществените поръчки, ограничаване на сивата икономика и контрабандата и по-малко необосновани разходи за външни услуги.

"Когато в началото на едно управление не вземеш мерки има опасност никога да не ги вземеш," заяви Димитров.

Константин Проданов от управляващата партия отвърна:

"Разчетите са пределно ясни за всеки който иска да отвори Закона за бюджета който много детайлно описва защо дефицитът е 5,7% в момента."

Добави, че ако не са били предприели мерки, стойността щяла да бъде 7,4%.

От ДБ останаха категорични, че този бюджет не отговаря на изискванията за промяна, които са заявили протестиращите през зимата.

"Вие поставяте България в криза с обещанието: Спокойно, ние ще се върнем някога!" - ами ако не успеете?"

Красимир Вълчев от ГЕРБ пък заяви:

"Ние смятаме че трябва да се върнем към коловоза на благоразумната бюджетна политика, но и да запазим ниската данъчно осигурителна тежест."

Той не одобри спестяването от разходи за развитие, тъй като те са с най-висока обществена възвръщаемост.

"Не можем да бъдем едновременно социална държава и държава с никси данъци и осигуровки - трябва да направим този бюджетен избор рано или късно", коментира още Красимир Вълчев.

От ДПС също виждат недостатъци и презастраховане. За тях е нереалистично капиталовите разход да са 10 милиарда, но без политика и реформи. Въпреки това те заявиха, че ще подкрепят бюджета на първо четене с изменения, които ще внесат.