Фирми се регистрират на чужд адрес без знанието на собственика. За това сигнализира омбудсманът Диана Ковачева.
Тя е уведомила председателя на Народното събрание Росен Желязков и министъра на правосъдието Атанас Славов, призовавайки за иницииране на законодателни промени. Това се случва след постъпили жалби от граждани, които търсят съдействие, защото на адреса на собствените им недвижими имоти, без тяхното знание и съгласие, са регистрирани търговски дружества или еднолични търговци.
Общественият защитник посочва, че тази практика води до редица проблеми и неудобства за потърпевшите. Например, до получаването на призовки за съдебни дела, известия за задължения и покани за доброволно изпълнение, притесняване от контролни органи, от фирми за събиране на вземания, от потърпевши от фирмите граждани и пр.
Като най-пресен пример проф. Ковачева дава случая на гражданка, която се жалва, че на адреса на жилището й е регистрирано лице и фирма, които са замесени в криминален случай с убийство от началото на м. януари т.г. в столицата. Гражданката алармира, че при извършена проверка от нейна страна е установила, че на адреса й са регистрирани повече от 80 фирми.
„Въпросът бе поставен и на вниманието на Народното събрание при представяне на докладите на омбудсмана за 2021 г. и 2022 г„, пише Диана Ковачева.
По думите й многократно е изразявала становища, че правната уредба на фирмената регистрация в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) и в Търговския закон (ТЗ) позволява при регистрация да се посочва произволен адрес на управление на съответния търговец, без да се налага да се доказва правното основание за ползването му.
Диана Ковачева отбелязва още, че седалището и адресът на управление, заедно с името, са основни индивидуализиращи белези за една фирма.
„Наред с това, те имат и други важни функции, като: чрез тях се води комуникация с фирмата; седалището играе важна роля при определянето на местната подсъдност, има значение и с оглед изпълнението на различни задължения, когато те не са уговорени между страните или уредени от закона„, посочва омбудсманът.
Омбудсманът казва още, че законодателят не е поставил конкретни изисквания за седалището и адреса на управление на фирмите (не се изисква представяне на нотариален акт за собственост или на договор за наем), което им дава възможност да посочат произволно избран адрес или дори несъществуващ, който се вписва в Търговския регистър.
„Въпреки че разпоредбата на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ дава възможност всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, смятам, че това не е ефикасно решение на проблема„, допълва Диана Ковачева.
По думите й това е първо, защото се създават затруднения за потърпевшите граждани – без да имат вина, те са принудени да се обърнат към съда за решаването на проблема, да губят време и средства, да полагат допълнителни усилия. Освен това е затруднено призоваването на такива фирми, тъй като обявеният от тях адрес действително не се ползва от тях.
Второ, тъй като според ЗТРРЮЛНЦ и ТЗ подобна регистрация на фирма на чужд адрес – без съгласието и знанието на собственика, не е незаконна, дори искът по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ да бъде уважен от съда, няма законова пречка и забрана след вписване на заличаването на адреса, същият отново да бъде посочен за седалище.
„По този начин гражданите се движат в един омагьосан кръг„, допълва е проф. Ковачева.
