Председателят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов е загрижен и притеснен от това, което вижда като законодателен процес в областта на съдебната власт. С приетите промени в Конституция бе приета вредна за цялото общество стъпка, каза той на брифинг пред журналисти относно така наречената съдебна реформа, която се проведе в края на месец декември миналата година след промени в Основния закон.
Той счита, че измененията, касаещи съдебната власт са противоконституционни, контрапродуктивни и вредни. Налице опасност от необратимо накърняване на интересите на обществото и пряко е застрашаване независимостта на съдебната власт, посочи Николов.
По думите му с извършените конституционни промени е иззета функцията на първичната учредителна власт, каквото е Великото Народно събрание. Освен това се засягат принципи на върховенство на държавата – разделението на властите и бе ликвидирана единната и независима съдебна система. Ние имаме и ще имаме напред в години прокуратура, която е пряко контролирана от политическия сегмент на властта, изтъкна Владимир Николов.
„Има измяна на идеите, които съдебната реформа въплъщава, и има подмяна. Реформата е на всички и не е само на някои отделни политически партии и организации, които да я приватизират„.
Владимир Николов разкритикува проекта за нов Закон за съдебната власт. Законопроектът страда от съществени пороци, базира се на грешна идея, на необяснимо натикване на прокуратурата като полезен държавен инструмент в ъгъла с незачитане на основни принципи, посочи Николов.
Измененията в Закона за съдебната власт трябва са централна част от реформата, но не по този начин – трябва да бъдат направени чрез изслушване на мнението на всички заинтересовани страни, за да може да се постигне искания резултат, а не чрез диктат и неглижиране на това, което професионалистите искат, подчерта Николов.
Той настоя срокът за обществено обсъждане на Закона за съдебната власт да бъде удължен.
Десислава Петрова, член на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България заяви, че целта е прокуратурата да бъде подчинена на политиката, оставена в рамките на съдебната власт. От години в страната текат процеси, които целят подчинението на прокуратурата, защото тя работи, смята Петрова. Тя ще се бори да защити прокуратурата от всякакво политическо влияние.
Пенка Велинова, член на Управителния съвет на Български съдийска асоциация добави, че още, когато се заговорило за конституционните промени, самата тя не очаквала толкова бързо да бъдат приети. От Български съдийска асоциация не са участвали в обсъждането на промените в Конституцията, тъй като не получили покана. И Велинова, както Николов разкритикува конституционните промени като заяви, че са противоконституционни и е било нужно Велико Народно събрание, за да се приемат.
Велинова посочи, че Законът за съдебната власт „страда“ от липсата на мотиви. Липсвала и оценка на въздействието. Мотивите на законопроекта са несъстоятелни, тъй като обсъждането на закон изисква излагане и рационално обръщение на обществен дебат, настоя тя.
Пенка Велинова се обяви и против промените, касаещи прокурорския съвет и статута на главния прокурор. Промените са изцяло на компетенциите на Велико Народно събрание, посочи тя, като добави, че промените са изцяло политически. Прокурорският съвет има важни решаващо функции, а не просто един отчетен орган, чрез който прокурорите да се отчитат. С начина, по който се конструира прокурорския съвет създава предпоставки за политическо влияние върху него, категорична бе Велинова.
Преслава Петкова, председател на Камара на следователите в България посочи, че всички промени в Конституцията в частта съдебна власт са противоконституционни. Тя вижда политическо насочване към овладяване на прокуратурата от политическата власт, което ще бъде пагубно за държавното обвинение. С измененията в Конституцията се нарушава и формата на държавно управление.
Тя счита, че ВСС вече не съществува, а се създава съвсем нов кадрови орган. Това, което бе направено през декември 2023 г. цялото общество видя, че това, което се направи ще е пагубно за съдебната система. Трябва да се изчака произнасянето на Конституционния съд, както и да се отложи приемането на Закона за съдебната власт, призова Преслава Петкова.
Според нея Законът за съдебната власт трябва да бъде ревизиран. Аргументът – липсва логика в законопроекта.
Александър Николов, председател Сдружение на администрацията към съдебната власт посочи, че в последните 20 години политиците избягват дебата по същество за така наречената съдебна реформа. Съдебна реформа не е промяна в законите, а бързо и качествено обективно правораздаване. Като се раздели ВСС какво това ще допринесе за бързо и качествено правосъдие, попита Николов.
Той се оплака, че неговото сдружение не е било поканено в работната група за новия Закон за съдебната власт. Съдебната реформа трябва да се осъществи по по-различен начин, да се чуе мнението на експертите, професионалистите и тези, които практикуват професията.
