В свят, който все по-често прилича на барутен склад, всяка дума на американския президент, всяко движение на военните сили и всяко политическо колебание могат да се окажат съдбоносни. Именно в такава драматична международна обстановка проф. Валентин Вацев направи мащабен и силно тревожен анализ в интервю за „Поглед инфо“, в което постави Доналд Тръмп в центъра на една опасна спирала от грешки, амбиции, идеология и геополитически сблъсъци.

Според Вацев Доналд Тръмп е влязъл в тежък политически капан, от който изходът става все по-труден. По думите му президентът на САЩ е започнал мандата си силно, но впоследствие е допуснал сериозна стратегическа грешка, обвързвайки се прекомерно с войната около Иран и с линията на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Анализаторът смята, че Тръмп е изоставил собствените си политически принципи и обещания в името на една външнополитическа авантюра, която не носи сигурна победа, а напротив – отваря фронтове, които могат да го сринат вътре в самата Америка.

В разговора Вацев подчертава, че според него Тръмп е попаднал под влиянието на идеи, свързани с християнския ционизъм и особена форма на юдео-християнска мисия, според която Съединените щати трябва безусловно да защитават Израел. Именно тук, според професора, се крие и едно от най-слабите интелектуални места на американския лидер. Той посочва, че за Вашингтон е традиционно да защитава държавата Израел, но съвсем друго е да води нейните войни и да плаща политическата цена за тях.

По оценката на Вацев това е довело до ситуация, в която Тръмп вече не изглежда като политик, следващ курса „Америка на първо място“, а като лидер, принуден да импровизира под натиска на международна криза, която сам е помогнал да се задълбочи. Именно затова, казва той, Тръмп все по-често си противоречи – обещава бързи решения, обявява успехи, а в същото време времето тече, войната не приключва и напрежението расте.

Проф. Вацев развива и тезата, че американските президенти често са търсили т.нар. „малка победоносна война“ – кратък и ясен военен конфликт, който да донесе вътрешнополитически дивиденти. Според него обаче настоящата конфронтация около Иран няма нищо общо с такъв сценарий. Тя не е нито малка, нито сигурно победоносна, а последствията ѝ са трудно предвидими. Точно тук, според анализа, е голямата опасност за Тръмп – да влезе във война, която не може да спечели по начин, разбираем и приемлив за американското общество.

Вацев обръща внимание и на възможен дипломатически сценарий, който според него вече се обсъжда в среди, близки до Демократическата партия в САЩ. Той говори за проект за мир между Америка и Иран, при който Техеран би поел ангажимент да не обогатява уран над определени нива, а в замяна Вашингтон да свали санкциите и дори да участва във възстановяването на разрушенията. По думите му това е типичен демократически подход – първо се стига до разрушение, а после се предлага план за „стабилизация“ и „възстановяване“.

Според професора подобен план на теория изглежда разумен, но на практика може да се окаже силно взривоопасен за самия Иран. Причината е, че в иранското военно и политическо ръководство няма единство по въпроса дали страната трябва да отстъпи или да продължи твърдата линия. Ако реформаторски среди в Техеран приемат възможността за преговори, това може да предизвика вътрешни напрежения и дори разцепление на върха на властта.

В същото време Вацев е категоричен, че колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-голям става рискът за самия Тръмп. Той прогнозира, че още по време на изборите в САЩ през ноември негативите от тази война могат да се превърнат в тежък удар за американския президент, включително под формата на загуба на мнозинство в долната камара. Според него, ако Тръмп не се измъкне бързо от конфликта с някакъв обявен „мир с победа“, срещу него може да се обърне не само политическата опозиция, но и големият американски капитал.

Именно тук проф. Вацев прави едно от най-силните си твърдения – че едрият капитал в Америка не харесва войната на Тръмп. Докато в Тел Авив подобен ход може да се възприема като полезен, в Съединените щати големите икономически кръгове не виждат пряка полза от продължителен конфликт с Иран. Според него трилионерите на Америка не искат нестабилност, която да подкопае икономическите интереси на страната и да отвори път към нови глобални трусове.

Затова и Вацев смята, че за Тръмп съществува само един реалистичен изход – да приеме вариант за преговори, дори и да го представи като собствен план, а не като идея на демократите, и да изтегли силите си възможно най-бързо. Всичко друго, по думите му, води към политическа катастрофа.

Но според професора залогът не е само съдбата на един американски президент. Той вижда в евентуален провал на Тръмп възможност за мащабен реванш на Демократическата партия и на това, което нарича „ултраглобалистки“ среди. Според него подобно развитие не би останало само вътрешноамерикански процес, а би се отразило и върху Европа, и върху България. Вацев твърди, че едно завръщане на демократите във Вашингтон би отприщило нова вълна от политически и идеологически натиск, включително и по теми, които вече дълбоко разделят обществата.

В интервюто си той прави и директна връзка с българската политическа сцена, заявявайки, че определени формации у нас биха възприели подобен американски обрат като свой шанс. Според него в България има политически сили, които са идейно отражение на американските демократи и които биха се почувствали исторически реабилитирани при един провал на Тръмп.

Сериозно място в анализа на проф. Вацев заема и Русия. По думите му Москва в момента мълчи, но това мълчание не е признак на спокойствие. Напротив – в руските аналитични среди расте тревога, че страната е на прага на дълбоки исторически промени. Вацев смята, че за Русия завършва един дълъг период, в който Владимир Путин е успял да стабилизира държавата, да укрепи вертикалата на властта и да спре разпада на федерацията, без обаче да реши големия въпрос за идейната и икономическата посока на страната.

Според него Путин е поискал „заем от историята“ – време, в което да не се ангажира с фундаменталния спор между руския капитализъм и руската левица, а да се посвети на спасяването на държавността. По оценката на Вацев този период вече е към своя край. Стабилизацията е постигната, но на дневен ред идва въпросът какво следва – какъв ще бъде моделът на Русия, какво е победа в украинската война и възможен ли е изобщо жизнеспособен руски капитализъм.

Вацев посочва, че според социологически данни значителна част от руснаците предпочитат социализма пред капитализма, което според него хвърля тежка сянка върху бъдещия вътрешен курс на страната. Той говори за необходимост от нов исторически консенсус в Русия – между леви и десни, между държавност и идеология, между олигархичен модел и социална държава. Ако това не бъде решено, предупреждава той, руската власт ще бъде изправена пред нови вътрешни предизвикателства, които могат да се окажат не по-малко тежки от външния натиск.

Отделно от това проф. Вацев твърди, че войната в Украйна вече навлиза в съвсем нов етап. Според него, ако украинските сили започнат да получават пряко оперативно ръководство от НАТО, това означава, че конфликтът престава да бъде просто прокси война и се превръща във все по-ясна конфронтация между Руската федерация и Северноатлантическия алианс. Именно затова той говори направо за началото на Трета световна война – не като бъдещо събитие, а като процес, който според него вече тече, макар и в по-бавна и прикрита форма.

По оценката му конфликтът с Иран може да бъде ограничен или прекратен под натиска на американския капитал, но сблъсъкът между Русия и НАТО е от съвсем друг мащаб и характер. Там вече се решават не само територии, а бъдещият световен баланс на сили.

В края на разговора проф. Вацев стига и до България, поставяйки въпроса в изключително мрачна и драматична рамка. Според него страната ни, както често се е случвало в историята, отново може да се окаже зависима повече от външните процеси, отколкото от собствената си вътрешна воля. В този смисъл той предупреждава, че геополитическите трусове, които днес изглеждат далечни, утре могат пряко да засегнат и българската национална съдба.