Методи Ангелов е на 31 години. Роден е в Павликени, а детството му преминава в институции за деца, лишени от родителска грижа. До 10-годишна възраст живее в дома в село Михалци, а след това е преместен във Велико Търново. Там държавата го записва в помощното училище „Св. Теодосий Търновски“ – учебно заведение, предназначено за деца със специални образователни потребности.

Проблемът е, че Методи никога не е имал умствени или физически затруднения. Няма решение на ТЕЛК, няма диагноза, нито медицински основания да бъде насочен към подобно училище. Днес той е напълно самостоятелен човек – работи, издържа се сам, свири на пиано и търси своето място в живота. Но години след завършването си се оказва, че образованието му практически не съществува в системата.

Историята излиза наяве, когато Методи решава да изкара шофьорска книжка. Той преминава курса, явява се на изпити и плаща близо 2500 лева. Едва накрая, при подаването на документите в КАТ, разбира, че свидетелството му не се признава за завършено образование.

„Имам документ, че съм учил. В него пише, че съм придобил професионална квалификация, но не доказва завършен клас. А аз съм учил български език, математика, география, литература, физическо възпитание“, разказва Методи пред News24sofia.eu.

Той завършва 10 клас в училището „Св. Теодосий Търновски“, но издаденото му свидетелство удостоверява единствено придобити професионални умения. Според действащите изисквания това не се приема за завършено основно образование, необходимо за издаване на шофьорска книжка.

Така държавата поставя Методи в абсурдна ситуация – като дете го изпраща в специализирано училище, а години по-късно отказва да признае резултата от собственото си решение.

„Не съм избирал това училище. Бях дете и държавата реши вместо мен“, казва той.

След навършване на пълнолетие Методи напуска социалната услуга и започва самостоятелен живот. Живее под наем, работи в производството на сладкарски изделия и вече повече от 10 години свири на пиано. Често е канен да участва в събития, ресторанти и изложби.

„Сам се издържам. Не чакам помощ от никого“, казва младият мъж.

Освен че работи, Методи се грижи и за спасено от улицата куче, което взима като малко и болно животно. Днес то е неразделна част от живота му.

Случаят му обаче далеч не е единичен. По думите му, в КАТ са му обяснили, че и други хора, учили в помощни училища, са били връщани по същата причина.

Така възниква сериозен морален и институционален въпрос: как е възможно държавата първо да насочва деца от социални домове към подобни училища, а после да отказва да признава тяхното образование?

Последиците са тежки. Без признато основно образование Методи не само не може да получи шофьорска книжка, но среща ограничения и пред бъдещото си развитие, включително възможността да продължи обучението си.

„Това не е просто административен проблем. На тези хора им се отрязва бъдещето“, коментират запознати с казуса.

Днес Методи търси начин да придобие официално признато образование, за да продължи напред. А случаят му поставя въпроса дали институциите ще поемат отговорност за поколения деца, израснали под държавна грижа и попаднали в сходен капан между социалната система и образованието.