Бившият кмет на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева направи едно от най-тежките и емоционални си публични изявления след излизането си от затвора. В подкаста DJ 89 [BRATЯТА] тя разказа за живота си след шумния арест, за престоя си в Сливенския затвор и за ужаса, който, по думите ѝ, е преживяла зад решетките.

С разтърсващи думи Иванчева описа страх, унижения, психически натиск, агресия между затворнички, мизерия, липса на елементарни битови условия и дори заплахи за живота си. Най-болезненият момент в разказа ѝ обаче остава раздялата със сина ѝ.

„Синът ми беше на 11 месеца, когато излезе присъдата и ме прибраха за Сливен“, казва тя.

В разговора Иванчева разказва, че след влизането си в Сливенския затвор е била настанена при жени с тежки присъди, включително осъдени за изключително тежки престъпления.

По думите ѝ режимът е бил строг, а средата – крайно агресивна и опасна.

„Попадам при най-тежките присъди. Строг режим се води. Половината от тях са с тежки престъпления. За мен беше изключително трудно да съжителствам с такива хора“, разказва тя.

Иванчева твърди, че е била поставяна в обкръжение на затворнички, които са упражнявали натиск над други лишени от свобода, а част от тях, според думите ѝ, били използвани като инструмент за сплашване.

Още по-шокиращо е твърдението ѝ, че е живяла в постоянен страх.

„За мен имаше заплаха за живота ми“, казва бившият кмет на „Младост“.

В интервюто Иванчева описва сцени, които звучат като кадри от мрачен филм, но според нея са били част от ежедневието ѝ в затвора.

Тя твърди, че е била заплашвана от затворнички, включително от жена с доживотна присъда. По думите ѝ срещу нея са хвърляни метални предмети, а отношението в определени моменти е преминавало всякакви граници.

„Замерваха ме с метални канчета. Когато двуметров човек, 120 килограма, хвърли нещо по теб, няма как да не те е страх“, разказва тя.

Иванчева отправя и тежки обвинения към затворническата администрация, като твърди, че в определени ситуации е била оставяна умишлено в среда, в която е била подложена на враждебност и напрежение.

Тя описва конкретен случай, в който, според думите ѝ, служителка на затвора я е пуснала в коридор, където други жени са я посрещнали агресивно.

„Тя знаеше какво ме очаква. Аз все още не знаех какво става“, казва Иванчева.

Особено тежък е разказът ѝ за битовите условия в Сливенския затвор. По думите ѝ става дума за унизителна среда, в която основни човешки нужди се превръщат в ежедневна битка.

Тя твърди, че душовете не са работели, а десетки жени са били принудени да се къпят за кратко време на мивки, с кофи и канчета.

„36 жени в рамките на един час трябва да се изкъпят. На девет мивки. Не на душове – на мивки“, разказва тя.

По думите ѝ зимата водата е била ледена, а през лятото – вряла. Според описанието ѝ, в банята често е имало бутане, замерване, караници и физическо напрежение.

„Къпеш се буквално дупе до дупе с другата зад теб“, казва тя, описвайки атмосферата на унижение и липса на лично пространство.

Към всичко това тя добавя картина на мухъл, плесен, падащи плочки и постоянна мръсотия.

Иванчева отправя тежки обвинения и за начина, по който според нея функционира вътрешната система за снабдяване в затвора. Тя твърди, че храната е била с изключително ниско качество, а цените в лавката – силно завишени.

„Храната е долнопробна. Лавката е едно перо за източване на държавни пари“, казва тя.

В интервюто Иванчева прави и политически натоварени твърдения за това кой стои зад този бизнес, но тези обвинения не са подкрепени в разговора с документи или официални данни. Въпреки това думите ѝ хвърлят нова сянка върху въпроса какво реално се случва зад стените на местата за лишаване от свобода.

Бившият кмет на „Младост“ разказва и за проблеми, свързани със здравните грижи. Според нея е имало случаи на отказ за адекватно лечение и нарушения, за които твърди, че е подавала сигнали.

Тя разказва и за тежък личен период, когато майка ѝ е имала сериозни здравословни проблеми, а тя не е могла да бъде до нея, въпреки че по думите ѝ е имало законови възможности за прекъсване на изтърпяването на наказанието по семейни причини.

„Чувствах се много безпомощна“, признава Иванчева, едва сдържайки сълзите си.

Освен за условията в затвора, Иванчева коментира и самото дело, по което беше осъдена. Тя отново заявява позицията си, че случаят срещу нея е бил политически мотивиран и че арестът ѝ през 2018 г. е бил показен.

В интервюто тя говори за „подхвърлени пари“, за спорни обстоятелства около автомобила, за начина на задържането и за действията на разследващите.

Иванчева твърди, че единственият шанс за реален преглед на случая е делото да бъде отворено отново при различно ръководство на прокуратурата.

„Единствената ми надежда е да дойде честен и читав главен прокурор, който да отвори делото и то да бъде преразгледано“, заявява тя.

Тук трябва ясно да се отбележи, че това е нейна позиция и оценка за процеса, а не ново съдебно решение по случая.

След излизането си от затвора Десислава Иванчева казва, че се опитва да се върне към обществена дейност и работа по граждански каузи. Тя разказва, че в момента се занимава с градски политики, проблеми със застрояването и идеи за създаване на обществен съвет към Столична община.

Наред с това признава и нещо друго – че се намира в тежка житейска ситуация.

„Търся си работа. В момента майка ми ме издържа“, казва тя.

По думите ѝ тя има сериозен професионален опит – в икономиката, администрацията и бизнеса – но в момента се бори да започне отново.

Иванчева говори и за помилването, благодарение на което е излязла по-рано. Тя казва, че тези 10 месеца са били безценни за нея и детето ѝ.

„10 месеца са уникално много. Там един ден се равнява на година“, споделя тя.

С емоция разказва, че благодарение на по-ранното си освобождаване е успяла да преживее със сина си първи важни моменти – море, празници, рождени дни, семейно време, което затворът ѝ е отнел.

В края на разговора Иванчева отправя и политическо послание. Тя призовава хората да не се отказват да гласуват и да търсят промяна, въпреки разочарованието и умората от политическата система.

Посланието ѝ е просто, но тежко: че надежда все още има, а мълчанието само удължава модела, срещу който самата тя твърди, че е била смазана.