България се намира в период, който може да се окаже решаващ не само за политическата ѝ посока, но и за самото ѝ историческо самосъзнание. Това заяви проф. Валентин Вацев във втората част на интервюто си пред „Поглед инфо“, където коментира опитите за пренаписване на националната история, подмяната на паметта, външнополитическите зависимости и възможните последици за страната.

Още в началото на разговора професорът върна темата назад във времето и направи паралел с първите години на прехода. Според него още тогава са били положени основите на линия, която и днес се проявява в българския обществен и политически живот.

„Още по времето на СДС… първата задача на тези господа и дами, те се хвърляха да пренаписват българската история“, каза той. По думите му това е било „изцяло против моето разбиране за връзката между властта и истината“, добави Вацев.

Професорът подчерта, че според него историята не може да бъде пренаписвана по волята на временни политически мнозинства.

„Първо побеждаваш и тогава пишеш историята, а вие в никакъв смисъл и по никакъв начин не сте победители“, каза той, визирайки тогавашните опити за идеологическа подмяна. „Това, което обещавате на българите, нямате никаква възможност да го реализирате“, заяви той.

В анализа си Вацев се върна и към периода около връщането на мандата от БСП, като твърди, че тогава е било поставено началото на своеобразно национално съгласие.

„В момента, в който БСП върна мандата, беше подписана една декларация между БСП и СДС, която се прочете тържествено веднъж и изчезна“, каза той. Според него в тази декларация е било записано, че БСП ще подкрепя „всички исторически рационални начинания на СДС“, добави той.

По думите му този период е белязан от своеобразен консенсус, който е позволил на СДС да провежда своите политики без реална съпротива. Вацев припомни и остри оценки, давани в края на 90-те години към българското общество от идеолози на синята десница. „В България има само 4% читави, свестни хора, на които българската история може да разчита. А всичко останало са боклуци“, посочи той като пример за тогавашния дух на политическо разделение.

Според проф. Вацев историята днес се повтаря в нова форма. Той описа сегашната власт като „особена прослойка“ от политически и обществени фигури, които се опитват не просто да удържат управлението, а да го направят необратимо

„Днес в България са на власт една особена прослойка от политически или не толкова политически функционери, които се опитват като свръхмотивирано малцинство не просто да задържат властта, а да си я преподнесат отново“, каза той.

Вацев разви тезата, че това малцинство се стреми да наложи на страната идеологически постулати, които според него са останали в логиката на края на 90-те години. „Те се опитват да наложат на България система от аксиоми, които са някъде от края на 90-те години“, заяви той.

Един от най-силните акценти в интервюто беше метафората, с която проф. Вацев описа политическото разделение у нас. „В България днес има не 256 партии официално регистрирани, а само две партии. Българска партия и украинска партия“, каза той.

„На власт днес е украинската партия“, добави Вацев.

По думите му тази „украинска партия“ не се изчерпва само с определено отношение към войната и Русия, а носи и по-широк идеологически пакет. „Те са се ангажирали с идеологически постулати и аксиоми и желаят България да бъде проукраинска. Искат да украинизират България и то в съкратени срокове“, заяви той.

Професорът твърди, че тези процеси вървят ръка за ръка с опити за подмяна на националната историческа памет. „Те желаят като малцинство да наложат своята визия за развитието на българския народ“, каза той. Според Вацев опитът да се пренаписва историята чрез деконструкция на утвърдени фигури и събития е част от постмодерната политическа логика. „Сядаме и пренаписваме за един следобед историята. Декомпозираме това, което не ни харесва и засаждаме нашите окончателни истини“, заяви той.

Той обаче беше категоричен, че не всичко подлежи на подобна намеса. „Има определени сектори на българската национална историческа памет, които не могат да бъдат пипани по никакъв начин“, каза Вацев. „Това е така нареченият възвишен исторически опит“, добави той, позовавайки се на своя философски прочит на темата.

В разговора професорът очерта и драматична картина за бъдещето на страната. Според него България ще трябва много скоро да направи съдбоносен избор. „Тая година България има историческия шанс, който след една година вече няма да е тук, да тръгне по пътя на ново историческо и геополитическо мислене“, заяви той.

Този път, според него, минава през нов тип участие в Европа и през дистанциране от днешния модел на либерално управление в ЕС. „Пътят на България е по пътя на Орбан. Движението на България е по пътя на Орбан, но по български“, каза Вацев. Той уточни, че не става дума за напускане на Европейския съюз, а за активна роля в неговото преобразуване. „Не напускане на Европейския съюз, а мощно, авторитетно и интелигентно участие в процесите на преобразуване на Европейския съюз в свободен съюз на суверенни държави“, заяви той.

По думите му сегашният модел на Европейския съюз е към своя край. „Европейският съюз, такъв какъвто го виждаме днес, си отива. Просто европейският либерализъм е в своята вече задънена улица“, каза той. Вацев прогнозира сериозни политически промени и във Франция, и в Германия, и в Русия, като според него България не може да остане извън този исторически завой.

Според професора страната ни е поставена пред необходимост, а не пред избор между различни равностойни възможности. „За България това е единственият шанс. Това не е възможност. Това е необходимост“, подчерта той. Вацев предупреди, че ако държавата не отговори на това историческо предизвикателство, „чака ни един много дълъг период на историческо безвремие и безсмислие“, каза той.

В анализа си проф. Вацев свърза външнополитическата линия и с икономически интереси вътре в България. Според него зад т.нар. „български украинизъм“ стои конкретна материална основа. „Това е пътят на определени олигарси, които притежават определени военни заводи, които произвеждат военна продукция и с добра печалба я продават в Украйна“, заяви той.

„Това е икономическата основа на българския украинизъм“, добави Вацев.

Той беше остър и към идеологическия заряд на тези процеси. „Другото е просто истерика, идеологическа истерика и пяна на устата. Така не се живее, така не се прави история“, каза той.

На въпрос за риска България и Европа да бъдат тласнати към директен конфликт с Русия, ако т.нар. „здрави сили“ не надделеят, проф. Вацев отговори, че подобен сценарий е напълно реален. „Има такава възможност. Тя не е голяма, но е напълно реална“, заяви той. По думите му Европа може да бъде използвана „добре въоръжена и добре надъхана“ във война срещу Русия, която той определи като ядро на „славяно-православната цивилизация“.

Според него изходът от подобен сблъсък би имал огромно значение и за съдбата на Балканите. Вацев направи и тревожна прогноза, че при определено развитие България може да се превърне в „либерално блато“ за десетилетия напред, с тежки демографски, икономически и геополитически последици. „От изхода на войната… зависи и съдбата на Балканите“, каза той.

Професорът подчерта, че в следващите две до четири години ще стане ясно дали украинският конфликт ще затихне или ще прерасне в нова историческа фаза. „До три-четири години или ще затихне украинският конфликт, който е протоформа на третата световна война, или напротив – ще премине в нови исторически фази и състояния“, анализира той.

В края на разговора водещият постави въпроса дали т.нар. „украинска партия“ би могла да наложи волята си в България с елементи на диктатура. Проф. Вацев отговори, че тази опасност не бива да бъде подценявана. „Украинската партия в България вече мина много червени линии“, каза той. Според него нейното убеждение, че има силна външна подкрепа, е сериозно заблуждение. „В България, за да си на власт, народът трябва да е на твоя страна, а не американската демократическа партия“, заяви той.

Вацев посочи, че според класическата политическа философия след олигархичен режим често идва диктатура. „След олигархичен режим в обществото идва диктатура“, каза той, позовавайки се на Платон и Аристотел. По думите му в България диктатура е „напълно възможна“, макар и не непременно в грубия, познат от миналото вид. „Диктатурата може да бъде усмихната, диктатурата може да бъде обична“, заяви той.

Професорът допълни, че страната се намира в „своеобразен ваймарски период“, в който диктаторът „още не се е появил“, но условията за подобен преход вече са налице. „Ние сме на ръба на диктатура“, каза той. Според него въпросът е не дали опасността съществува, а под каква форма може да се прояви и кои сили ще се опитат да я наложат.

В заключение проф. Валентин Вацев направи една от най-тежките си оценки за състоянието на страната. „Потенциалът на българския либерализъм се изчерпи“, заяви той. „Българският либерализъм се оказа задънена улица на българското икономическо и историческо развитие“, добави Вацев. А финалът на анализа му прозвуча още по-мрачно: „Петата българска държава си отива, но аз се надявам, че българската история ще продължи“, завърши той.