В 23.30 ч. след десет часа и половина дебати парламентарната комисия по бюджет и финанси гласува проектозакона за бюджета.
За това, което се случи по време на тези дебати, красноречиво говорят две фрази, произнесени в края на заседанието. Първата е на председателя на комисията Йордан Цонев, който заяви: „Колеги, не съм сигурен какво ще се получи от това, което направихме“.
А втората – на министъра на финансите Асен Василев, който декларира: „За протокола заявявам, че поради отпадането на мерките за събираемост Министерството на финансите не подкрепя този бюджет„. Подобен абсурд отдавна не се бе случвал. Мнозинството да докара министъра си до там да се откаже от бюджета си.
Впрочем целият продължителен и уморителен дебат в комисията създаде натрапчивото усещане, че проектозаконът за бюджета за 2023-а предизвиква трудно управляем хаос. Не бяха редки случаите, когато се гласуваха допълнения към текстове в закона, предложени от депутати от една парламентарна група, и веднага след това по предложение на други депутати от същата парламентарна група отпадаше целият текст в едно с гласуваните вече допълнения. Подобни казуистики извадиха от равновесие дори известния със своята невъзмутимост Йордан Цонев. Той ни повече, ни по-малко заплаши депутатите, че ще прекрати заседанието на комисията и тогава приемането няма да се вмести в никакви законови срокове. А да припомним, че те изтичат на 31 юли.
Друг мелодраматичен момент беше, че често се случваше депутатите да трябва да гласуват законови промени и допълнения, чието изпълнение обаче бе в пряка зависимост с вече отхвърлени по-рано допълнения.
„Подобни практики ще направят изготвянето на доклада на комисията изключително трудна задача. Но аз съм принуден да подлагам на гласуване дори тези обезсмислени заради неприложимостта им предложения, защото в пленарната зала текстовете, от които зависи тяхната приложимост, може да бъдат приети, независимо, че сега в комисия те са отхвърлени„, коментира Цонев.
Истинското предизвикателство в приемането на проектозакона за бюджета бяха записаните в преходните и заключителните му разпоредби многобройни промени в редица други данъчни, данъчно-процесуални и други нормативни актове, като например Закона за МВР и за плащанията в брой. По идея на министъра на финансите тези промени би трябвало да изиграят ключова роля в повишаване на събираемостта на бюджетните данъчни, осигурителни и неданъчни приходи. Но още в самото начало точно те бяха посрещнати на нож и от бизнеса и от гилдията на счетоводителите като неприложими и увеличаващи административната тежест. И това накара много депутати, в това число и от „ГЕРБ-СДС“ – политическия партньор на „Продължаваме промяната – Демократична България“, да заявят, че ще се противопоставят на всички тези изменения. Специално депутатът от ГЕРБ Делян Добрев още преди седмица категорично заяви, че ще предложи отмяната на всички тези текстове. Каза го и го направи.
При обсъждането на прословутите преходни и заключителни разпоредби параграфите в тях започнаха да падат буквално като зрели круши. Още при отпадането на параграф втори, който регламентираше допълнителни изисквания за отчетност и извършване на вноски към държавните фондове от страна на производителите на електрическа енергия, финансовият министър се опита да възпре депутатите.
„Ако този параграф отпадне и в пленарна зала, където се вземат окончателните решения ние ще помолим депутатите да отменят своето решение от 9 декември миналата година, което казва, че всички български фирми получават компенсация за енергията си над 200 лева на мегаватчас, защото без този параграф няма да имаме източник на финансиране на тази компенсация„, заяви Асен Василев. И веднага получи реплика от Делян Добрев, който заяви, че източник има и той е показан в параграф четвърти, където са разпоредбите, според които остатъците от средства по стари европейски програми да преминат във фонд „Сигурност на енергийните системи“ и от там да влязат в бюджета на Министерството на енергетиката.
„Освен това не е ясно дали въобще ще се наложи да се плащат такива компенсации заради намаляващите цени на електроенергията“ каза Добрев. Той припомни, че и досега пари за изплатените през миналата година компенсации за бизнеса в размер на 4 млрд. лева не са се събирали по предложения в параграф 3 начин, а са идвали от свръхпечалбите на държавните енергийни дружества и тази възможност се запазва.
„Досега компенсациите не са финансирани през данъци и няма да бъдат финансирани през тях и за в бъдеще„, обяви депутатът от ГЕРБ. Тези негови думи навеждат на мисълта, че чрез някои от преходните заключителни разпоредби финансовият министър се опитва да реши проблеми в приходната част, като тихомълком прокарва мерки за увеличаване на данъчната тежест. Да припомним, че това може да става и без да се увеличават данъчните ставки. Много по-йезуитски и болезнен за бизнеса и гражданите начин е това да се прави чрез разширяване на данъчната основа. Добре е в пленарна зала депутатите да обърнат при дискусията по бюджета по-голямо внимание на този въпрос.
Министърът, разбира се, изрази несъгласие с Добрев, като заяви, че най-оптимистичната оценка за средствата по параграф 4 е около 700 млн. лева и те няма да са достатъчни, ако цената на електроенергията се увеличи чувствително. Но Добрев го репликира да не плаши хората и бизнеса с такива хипотетични прогнози. И параграф 3 отпадна въпреки прегласуването.
Депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев пък поиска да отпадне и параграф 4, но това не бе прието. Но Делян Добрев предложи корекции в него, които по-детайлно конкретизират как и при какви условия могат да се изразходват натрупаните във фонд „Сигурност на енергийните системи средства“, а именно единствено за компенсиране на високи енергийни цени и за нищо друго. Казано иначе, финансовият министър няма да може да ги ползва като буфер, за да запушва дупки в бюджета. И предложените от Добрев корекции по този параграф бяха приети. Асен Василев се опита да го финтира с репликата, че има предложение на работната група, в което са залегнали и идеите на Добрев, но удари на камък. Оказа се, че вариантът, за който говори Асен Василев, е затънал в административни процедури и въобще не е допуснат за гласуване.
Само от състоялите се до този момент пререкания вече се създаде усещането, че в преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са заровени алгоритмите, на които Василев разчита да извади съставената бюджетна сметка на желания от него резултат. Но явно неговите формули не бяха изчислили големите неизвестни на политическата логика. А те са най-важни в парламентарния дебат.
Екшънът продължи и по параграфа, въвеждащ допълнителни ограничения при плащане на възнаграждения в брой. Там повечето предложения от депутатите бяха за отпадане на изискването за плащане само по банков път, защото представлявало тежка административна тежест. Тази теза защити депутатът от „Има такъв народ“ Тошко Йорданов.
Министърът на финансите се опита да запази като цяло идеята за плащане на заплати само по банков път с цената на някои отстъпки, заявявайки съгласие от него да бъдат изключени само най-малките фирми и предприемачи, които наемат работници на еднодневни договори. И изглеждаше, че този път финтът му ще мине. При това той направи реверанс към партньорите от ГЕРБ, защото предложението бе на Десислава Атанасова и група народни представители. Но в следващата минута бе застигнат от товарния влак в лицето отново на Делян Добрев, който предложи параграфът изцяло да отпадне. И тук се създаде ситуация, при която един депутат от ГЕРБ бламира предложение на свой съпартиец, но всъщност големият губещ бе отново министърът на финансите Асен Василев.
Тук финансовият министър не издържа и заяви: „Колеги с голям ентусиазъм гласувахме приходната част на проектобюджета. Това, което в момента от ГЕРБ правят, е да лишат НАП от инструменти, с които могат да съберат данъците. Разбирам, че на някои хора може да им е смешно. Но това, което правим в момента, е да кажем, че ще съберем над 2 млрд. лева повече приходи, след което се подиграваме на хората от приходните агенции, като им отнемаме възможността да проследят тези приходи и да ги съберат. Това ще постави под въпрос дали ще можем да финансираме разходите, които одобрихме в бюджета“.
Депутатът от „Продължаваме промяната“ Венко Сабрутев веднага пое топката и предложи на Делян Добрев да поправят това, което са гласували до момента. Добрев обаче категорично отказа и продължи със съгласието на мнозинството от комисия да събаря един след друг параграфите в преходните и заключителни разпоредби. Единствения компромис, който той заяви, че е получил партийна поръка да направи, е да остави събирането на допълнителни дивиденти от енергетиката. „Аз не съм съгласен с това, но ще се съобразя с постигнатото между партиите съгласие„, обяви Добрев. И изпълни заканата си.
В края на заседанието на комисията се оказа, че всички мерки за събираемост, залегнали в параграфите на преходните и заключителни разпоредби на проектобюджета, са отменени. Което предизвика финансовият министър да заяви на финала, че в този му вид не подкрепя проектозакона. Дали той ще остане в сегашния си вид и след окончателното му гласуване в пленарна зала, предстои да видим. Но е интересно как години наред финансовите министри на предишни кабинети са успели без подобни мерки за събираемост да изпълняват бюджети с много по-малки дефицити от 3% от БВП. Може би проблемът на сегашния не е в приходите, а в разходите. Това също заслужава да се обсъди в пленарна зала.
