„Символичното“ присъствие на НАТО в Косово не е достатъчно, за да се предотврати инвазия от Сърбия, твърди премиерът на Косово Албин Курти в интервю пред The Telegraph. По негови думи сръбските военни бази са заели позиции за атака.
Правителствата на САЩ и Великобритания обвиниха Курти, че собственоръчно подклажда напрежение, като натрапва етнически албански кметове в гранични райони на Косово, населени предимно със сърби.
Великобритания трябва да изпрати повече войски в Косово, за да се предотврати война в Западните Балкани, посочи още премиерът.
Коментарите на Курти са вследствие на намеци по-рано тази седмица от страна на сръбския президента Александър Вучич, свързани с опит Сърбия да си върне Косово. Вучич заяви, че Белград „ще изчака възможно най-добрата инерция и ще се възползваме от възможността си.“
В момента 45 британски войници участват в контингент от 4443 души на НАТО в Косово. 365 от войниците са от Унгария, 572 са американци и 1322 – италианци. Курти признава, че макар военното присъствие да е „значително“ в северните региони с предимно етнически сръбско население, това присъствие не е нараснало „с много“ и е „като цяло символично“. Той смята, че страната му „може да бъде още по-добре защитена“ и че „НАТО може и трябва да бъде по-ангажирано в Косово – както военно, така и политически.„
В отговор на думите на премиера, говорител на британското министерството на отбраната заяви: „Обединеното кралство продължава да оказва активна подкрепа за суверенитета и независимостта на Косово.“
В интервюто Албин Курти показва въздушни снимки на 41 военни казарми в Сърбия, като твърди, че постройките са стратегически разположени, както за „защита на Белград, така и за нападение на Косово„.
На друго изображение се виждат 48 сръбски настъпателни оперативни бази (FOBs), които са разположени по 381-километровата граница с Косово. За базите се смята, че 28 са военни и 20 – жандармерийски, като броят на хората във всяка варира между 50 и 150 души.
Допълнително, премиерът посочи планинския терен на страната си като затрудняващ отбраната. По негови думи сърбите са използвали 16 незаконни пътища, които вече затворени, за контрабанда на боеприпаси и военно оборудване в райони със сръбско мнозинство.
„Вярвам, че докато Сърбия не признае Косово, докато Сърбия поддържа 48 оперативни бази около нашата държава и докато Сърбия е близък съюзник с Кремъл, трябва да се поддържа висок капацитет от нашата страна и повече военна сила от страна на НАТО„, подчерта Курти.
„Иска ми се Сърбия да промени позицията си и подхода си към Косово, за да се нормализират отношенията. Вярвам в справедливостта без отмъщение. Не вярвам в отмъщението. Ако има отмъщение, не може да има справедливост.„
Курти твърди, че е поискал от Брюксел повече войски в Косово „няколко пъти“, включително преди инвазията в Украйна, както и отново миналата година, когато сръбски въоръжени лица нападнаха полицията в северната част на страната и убиха четирима души. Близо 200 британски войници бяха разположени в региона след атаката в опит за деескалация на напрежението, като се присъединиха към 400-те британски войници, които вече бяха разположени там. Тези допълнителни сили обаче вече са били изтеглени.
След сблъсъка Алиша Кърнс, председател на комисията по външни работи на Камарата на общините във Великобритания, обвини Запада в неуспешна защита на Косово от сръбска и руска агресия. Тя призова британското правителство да „гарантира, че няма да възприемем политика за Балканите, центрирана около Белград.“
Припомняме още, че Великобритания беше ключов аспект от коалицията на НАТО, която помогна на Косово да получи своята независимост от Сърбия след избухването на войната през 1998 г. Намесата от страна на Запада беше с цел да се спре кампанията на югославския президент Слободан Милошевич за етническо прочистване в региона, съставен от предимно мюсюлманско мнозинство. Над 10 000 души загинаха в конфликта, като повечето от тях бяха етнически албанци от Косово.
