17 април е Световен ден за борба с хемофилията. Световният ден за борба с хемофилията е ден за хората, които са засегнати от нарушения на кръвосъсирването – или защото имат такова, или защото се грижат за някого, който го има. При хора с хемофилия, процесът на съсирване на кръвта не работи правилно, в резултат на което те могат да кървят по-дълго от нормалното, а някой хора могат да получат спонтанно кървене в ставите, мускулите или други части на тялото си, което да доведе до проблеми с развитието и постоянни затруднения в мобилността. Редовната физическа активност значително повишава стабилността и силата на мускулно-скелетната система, което води до по-нисък риск от травми и наранявания. Това прави тренировките изключително полезни за хората, засегнати от заболяването хемофилия. Физическата активност е препоръчителна не само за пациентите с нарушения в кръвосъсирването, но и за всички останали, обясни Геновева Генова, рехабилиатор в УМБАЛ „ Св. Екатерина“ в интервю за News24sofia.eu.
– Световната здравна организация активно промотира движението като метод за поддържане на оптимално здраве. Това отнася ли се за пациентите с хемофилия?
– Пациентите с хемофилия не са изключение от тези препоръки. Движението е от полза и за понижаване на телесното тегло на хората, което само по себе си е рисков фактор за различни сърдечносъдови заболявания, диабет и други.Следователно физическата активност значително подобрява цялостното здраве на хората. Движението е полезно за подобряването функцията на ставите, но също така може да подпомогне за подобряване на костната плътност и да намали риска от кървене в ставите. При по-рисковите пациенти, засегнати от хемофилия, се препоръчват различните упражнения и тренировки да се извършват с особено внимание и под непрестанен контрол, който да предотврати неочаквано кървене. Засегнатите от хемофилия пациенти трябва да бъдат насърчавани от ранна детска възраст да практикуват активно различни спортни дейности.Физическата активност е метод на превенция на различни заболявания, в това число и за пациентите с хемофилия, за които позитивите от укрепване на мускулно-скелетната система са изключително важни. Физикална терапия и рехабилитация може да се назначи допълнително при пациенти с тежко засягане на ставите с цел подобряване на двигателната активност, циркулацията, лимфообращението и намалява риска от развитие на анкилоза и други усложнения. В зависимост от тежестта на заболяването пациентите с хемофилия са изправени пред някои трудности в обичайното ежедневие и следва да предприемат своевременно някои мерки за цялостно подобряване на здравословното състояние. При леките форми тези мерки могат да бъдат напълно достатъчни при липса на травми и нужда от оперативни интервенции, докато при умерените и тежките форми тези мерки се препоръчват като допълнителна мярка към лекарствената терапия. При пациентите с хемофилия поддържането на регулярна двигателна активност при практикуването на безопасни дейности с минимален риск от нараняване има важно значение за поддържане както на цялостния тонус, така и на здравето на опорно-двигателната система. Дейности, като плуване, каране на колело, разхождане, се считат за безопасни и изключително полезни за ставния апарат, като могат да подпомогнат облекчението на болките, свързани с хемартроза. Поддържането на оптимално тегло е важно, защото излишното тегло може да окаже допълнително натоварване както върху ставите, така и върху вътрешните органи и да повиши риска от сериозен кръвоизлив. По тази причина се препоръчва поддържане на оптимално тегло, съобразено с възрастта, ръста и общото състояние на пациента.
– Какво е значението на физическата активност при сърдечносъдовите заболявания?
– Редовното спортуване или поне активното физическо движение предпазват от сърдечносъдови заболявания.Сърдечносъдовите заболявания са „убиец номер едно” в света и водят до 17 милиона смъртни случая годишно. Обездвижването е четвъртата водеща причина за смъртност в света и е самостоятелно отговорна за 3.2 милиона смъртни случая. Умерената физическа активност като разходки, колоездене и несъзтезателно практикуване на различни спортове намалява риска за повечето сърдечносъдови заболявания.Когато извършваме някакъв вид физическа активност, нашето сърце отговаря с повишаване на пулсовата честота. Колкото натоварването е по-високо, толкова и пулсовата ни честота се повишава. За да работи сърцето в безопасни и оптимални за сърдечното здраве граници, физическата активност трябва да е с умерена до висока интензивност или 50-85% от максималния ни пулс.При физическа активност кръвта от кръвните депа се насочва към работещите мускули и се подобрява цялостното кръвообращение в тялото. Един от основните механизми, по който физическата активност влияе върху сърдечносъдовата система при редовно натоварване, е свързан с адаптацията й към натоварване. При системни натоварвания сърдечносъдовата система започва да работи по-добре, по-икономично. Също така физическите възможности на човек се увеличават. При един не трениран организъм, дори и малко натоварване, е свързано с рязко увеличение на пулсовата честота и бърза умора. При един трениран човек, тялото се адаптира много по-добре към физическата активност и може да работи по-продължително, без да усеща умора.Липсата на физическа активност се признава като един от основните рискови фактори за развитието на сърдечносъдовите заболявания. Хората, които имат активен начин на живот са с 45% по-нисък риск от развитие на сърдечносъдови заболявания, в срсъстоянид тези с ниска двигателна активност. Освен това трябва да отбележим, че ниската двигателна активност е предпоставка за повишаване с до 35% на риска от развитие на високо кръвно налягане.За да се противодейства на заседналия начин на живот, важна роля играят редовните аеробни упражнения и физическа активност. Най-добър ефект за превенция на сърдечносъдовите заболявания имат активностите с лека до умерена интензивност. Те могат да включват различни по вид дейности или упражнения, натоварващи големите мускулни групи за продължителен период.
– Може ли обездвижването да доведе до тромбози, например?
– Да. Обездвижването благоприятства развитието на дълбока венозна тромбоза. Това е образуването на кръвен съсирек – тромб в една или няколко дълбоки вени на тялото и обикновено се наблюдава в долните крайници. Това състояние може да стане много сериозно, защото съсирекът може да се придвижва чрез кръвта и да достигне до съдовете в белите дробове и да ги запуши, причинявайки белодробна емболия или венозен тромбемболизъм. Адекватната физиотерапия, заедно с медикаменти, които резреждат кръвта, дават чудесен ефект.
– Какво включва рехабилитацията след оперативно лечение на тежка варикоза?
– Ранната следоперативна рехабилитация цели нормализиране на кръвообръщението. След като премине ефекта на анестезията се преминава към намаляване на субективните оплаквания и възстановяване функцията на опорно-двигателния апарат. През първия ден се препоръчват дихателни упражнения, пасивни упражнения, изометрични за глутеална, бедрена мускулатура и мускулите на подбедрицата. Прилагат се ритмични упражнения за мускули на долни крайници от оточно положение, както и ранна вертикализация, с наложен интраоперативно еластобандаж. Може да се приложи и ходене на малки разстояния. Упражненията се изпълняват от проксимални към дистални стави. Изходните положения са тилен лег с оточно положение на долни крайници и стоеж. Натоварването е строго индивидуално и постепенно. Упражненията предвиждат вертикализацията. През втория ден от възстановяването рехабилитацията на пациента продължава с активни ритмични движения за ставите на долен крайник, изометрични упражнения, оростатична тренировка , увеличаване на проходеното разстояние, качване и слизане по стълби.
– А как продължава двигателната активност на пациента след изписването?
– След изписване от лечебното заведение възстановяването продължава с двигателен режим без тежки физически натоварвания, ограничаване на седежа с висящи подбедрици. Препоръчва се ходене , велоергометър, възстановяване на физическата активност за изпълнение на битови, професионални дейности и подобряване качеството на живот.
– Каква е ролята на физическата активност при лимфедем и каква рехабилитация се препоръчва ?
– Голяма. Специализирана рехабилитация, включваща подходящите лечебни упражнения е от изключителна важност в комплексното лечение на лимфедемни състояния. Препоръчителна е работа със специалист в областта на физио и кинезитерапията поради спецификата на състоянието, както и за предпазване от усложнения. При лимфедем се прилагат специфични упражнения за гъвкавост и укрепване, целящи да подобрят лимфния поток, както и дихателни и аеробни упражнения които спомагат лимфната резорбция и подобряват придвижването на лимфната течност по лимфните съдове за контролиране на лимфедема. Подходящ е мануален лимфен дренаж , който представлява специфичен мануален метод, наподобяващ лек масаж, който стимулира движението на лимфата като повлиява повърхностният слой лимфни съдове, където протича 70% от лимфата в тялото. Той е много приятен, безболезнен и благотворен както за лимфната, така и за нервната, имунната система, мускулите и фасцията. Мануалният лимфен дренаж спомага за изтеглянето на лимфната течност от оточните зони. Важно е да се изпълни правилно от обучен специалист, тъй като движенията са специфични, в определена последователност, и се различават от останалите масажни техники. Задължително те трябва да бъдат съобразени с хода на лимфните съдове и посоката им на дрениране. Непосредствено след извършване на мануален лимфен дренаж задължително се поставя специфична многослойна компресивна превръзка със специален набор ниско-еластични бинтове, с цел поддържане на значителна компресия в активна фаза и по време на извършване на различни дейности със засегнатият крайник. След постигане на стабилен терапевтичен резултат, бандажирането може да се замести с компресивен ръкав/чорап, който се сваля през нощта.Специализираната кинезитерапия включва малък комплекс от упражнения два пъти през деня. Упражненията започват веднага след бандажиране/ компресивна превръзка/. Подходящи са стречинга, подводната гимнастика, дихателната гимнастика, допускат се леки тежести или ластици. Те помагат за увеличаване връщането на венозната и лимфната течност в кръвоносната система и отстраняването на натрупаната лимфна течност извън подутите области.
