Резултатите от националните външни оценявания (НВО) през 2026 г. са сходни с миналогодишните по български език и литература, но потвърждават необходимостта от повече работа за развитието на математическото мислене и функционалната грамотност на учениците. Това показват анализите на Министерството на образованието и науката (МОН).

Според министерството данните потвърждават трайна тенденция учениците да се справят по-добре със задачи, които проверяват усвоени знания, отколкото с такива, които изискват анализ, аргументация и прилагане на знанията в нови ситуации.

При националното външно оценяване по български език и литература средният резултат на четвъртокласниците достига 76,4 точки, което е с около 5,5 точки повече спрямо предходната учебна година. Учениците показват добри основни езикови и литературни компетентности, като най-добре се справят със задачите с творчески характер. По-сериозни затруднения обаче срещат при задачите, изискващи аргументиране на мнение.

При седмокласниците средният резултат е 55,26 точки и остава близък до този от миналата година. Според анализа учениците се справят по-успешно със задачи с избираем отговор, отколкото с такива, които изискват самостоятелно формулиране на текст, интерпретация, редактиране и аргументация. От МОН препоръчват по-силен акцент върху практическото приложение на езиковите знания, литературната интерпретация и уменията за логическо структуриране на текст.

Средният резултат на десетокласниците по български език и литература е 45,49 точки, което е с около две точки по-ниско от 2025 г. Учениците показват добри умения за извличане на информация от текст, но изпитват затруднения при аналитичното мислене, формулирането и защитата на теза.

По математика средният резултат на четвъртокласниците е 62,9 точки. Те демонстрират добро владеене на основните аритметични действия, но срещат затруднения при геометричните задачи и при задачи, поставени в нестандартен контекст и изискващи последователно прилагане на няколко стъпки за решаване.

Средният резултат на седмокласниците е 38,45 точки, което е с около четири точки по-ниско спрямо миналата година. От МОН обясняват спада с промяната във формата на изпита, който през тази година включваше повече задачи с кратък свободен отговор. Според анализа подобни промени традиционно водят до по-ниски резултати през първата година на въвеждането им, тъй като учениците не могат да разчитат на избор между готови отговори.

Министерството отбелязва, че седмокласниците се справят по-добре с алгоритмични задачи, докато задачите, изискващи математическо моделиране, анализ и прилагане на знания в практически ситуации, продължават да създават сериозни затруднения. Най-ниска е успеваемостта при задачите по геометрия, вероятности и финансова грамотност.

За първи път тази година десетокласниците решаваха интегрален тест по математика, който освен математически знания проверяваше и умения за прилагането им при задачи от природните науки чрез кратки свободни отговори. Средният резултат е 30,34 точки. От МОН посочват, че той е с около пет точки по-нисък от миналогодишния, но двете години не могат да бъдат пряко сравнявани заради съществената промяна във формата на изпита.

Анализът показва, че учениците успешно прилагат стандартни математически алгоритми, но изпитват затруднения при задачи, изискващи логическо разсъждение, избор на математически модел и комбиниране на знания от различни области. Най-сериозни затруднения се наблюдават при задачите по комбинаторика и теория на вероятностите.

Според МОН резултатите очертават необходимостта образователната система да постави още по-силен акцент върху развитието на аналитичното мислене, уменията за решаване на практически проблеми и функционалната грамотност на учениците.