Певица, актриса, автор на театрална музика, създател на различни сценични проекти – Милица Гладнишка има много таланти. Завършила е НАТФИЗ в специалността „Актьорско майсторство за куклен театър“, но музиката винаги е била неразделна част от живота й. Интервюто ни преминава под знака на артистичността и невероятното й чувство за хумор – тя преправя гласа си и често се смее. Енергията е другата й отличителна черта. След като изгря в мюзикъла „Целуни ме, Кейт“, сега се подготвя за два авторски спектакъла – „Лисицата и котараците“ на 15 март в Sofia Live Club и „Мелофобия“ на 19 април в кино „Люмиер“.
– Милица, на 15 март ще представите музикалния ви проект „Лисицата и котараците“. Кои романи ви вдъхновиха за песните в него?
– Този проект правим с Иван Велчев и Николай Воденичаров-Никеца. Решихме да създадем песни за романите, които ни вълнуват. В спектакъла тримата сме нещо като трубадури, които се срещат по различно време. Накрая се озоваваме на един и същ кръстопът, на който срещаме и публиката. Всеки от тримата идва със своята музика – Никеца с авторски рок песни, аз с джаза, Иван с барабаните и гласа си, но се събираме в пет общи песни. Те са част от първия ни албум с парчета, вдъхновени от велики романи. Две са от „Майстора и Маргарита“ – „Жълти цветя“ и The Devil Sent Me, The Sailor е вдъхновена от „Одисей“ на Омир. Имаме песен, посветена на краля, който е мъртъв, от литературната поредица „Песен за огън и лед“. Петата песен е по романа „1984“ на Джордж Оруел – „Здравей, покойник“. Взехме първия куплет от книгата и доразвихме текста. Тя е част и от представление на Веселка Кунчева, в което играя големия брат, и на което съм автор на музиката заедно с Христо Намлиев. За него получихме номинация за „Икар“. С Иван и Никеца сме отворени към публиката да споделя своите любими романи и да напишем песен по тях.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Източник: filternews.bg
