Премиерът Андрей Пленкович ще се кандидатира за трети мандат на парламентарните избори в Хърватия следващата седмица, но социологическите проучвания сочат, че неговата консервативна партия ХДС ще загуби мнозинството си след поредица от корупционни скандали, предава „Ройтерс“.
Ако резултатът постави на власт водена от социалдемократите коалиция, това може да промени позицията на балканската страна по важни въпроси като подкрепата за Украйна във войната й с Русия.
Основният съперник на Пленкович, президентът Зоран Миланович, който каза, че ще подаде оставка, за да оглави ръководител на правителството, ако неговата Социалдемократическа партия (СДП) спечели, се противопоставя на помощта за Украйна за разлика от мнозинството държави-членки на ЕС.
За много хървати обаче преобърнатата вътрешна политика на страната изглежда по-голям проблем.
ХДС (Хърватски демократичен съюз), който доминира политиката от независимостта на Хърватия от разпадащата се федерална Югославия през 1991 г., наблюдава присъединяването й към ЕС и еврозоната, както и туристическия бум по нейното зашеметяващо адриатическо крайбрежие.
През януари средната заплата е нараснала с 8,6% спрямо същия месец на 2023 г., а Хърватия отчете икономически растеж от 2,8% миналата година, доста над средното за 27-те държави в ЕС.
Но съпротивата срещу „модела на корупция и непотизъм“ по време на мандата на Пленкович, нарасна. Той отрича да е извършил злоупотреба, но репутацията му е пострадала.
Последното проучване преди изборите на 17 април, публикувано по държавната телевизия в сряда, показа, че ХДС може да бъде върнат до 60 места от 66 сега в 151-местния парламент.
Това ще коства на ХДС слабото мнозинство, което поддържа с допълнителни 11 места, държани от съюзници от малцинството и диаспората.
Последното проучване показа, че СДП ще спечели 44 места, три повече от 2020 г., като дясното антиимиграционно движение „Домовински покрет“ е на трето място с 14 места, а екологичната партия „Можем“ с девет.
За да свалят ХДС, десните и зелените биха могли да влязат в нова коалиция, водена от СДП, включваща етнически малцинства и депутати от диаспората, на които е гарантирана роля в правителството според хърватското законодателство.
„Обобщавайки мандата на Андрей Пленкович, общо около 30 министри напуснаха правителството (за осем години) поради корупция и това беше използвано от опозицията в кампанията„, каза Иван Римац, професор по право в Загребския университет.
„Имаше афери, свързани със злоупотреба със средства от ЕС, загуби в публични компании“, каза Римац.
В един такъв случай разследване на Европейската прокуратура доведе до ареста през ноември на 29 души, включително декана на факултета по геология на Загребския университет, за предполагаемо пране на пари, свързано с неправомерното използване на фондовете за развитие на ЕС.
„Когато след 17 април получим шанса да съставим правителство, Хърватия няма да е същата, не само защото няма да има (държавна) кражба, но защото ще се погрижим за истинските проблеми, пред които са изправени нашите граждани„, каза президентът на СДП Педжа Гърбин, намеквайки за инфлацията и недостига на достъпни жилища.
Голям антиправителствен протест беше проведен през февруари, когато се появи кореспонденция между главния прокурор Иван Турудич и бивш правителствен служител, разследван от Хърватската служба за борба с корупцията и организираната престъпност. Турудич, който по това време беше висш съдия, отрече да е извършил нарушение.
„Дори да е имало грешки, ние ги поправяме„, каза Пленкович пред привърженици на митинг в Загреб по-рано този месец, „и това, което имаме, е енергия, ентусиазъм, преданост и любов към нашата родина„.
