Когато има желание за диалог, има и резултат. Когато няма желание за диалог, а само за протести, е логично да търсим друг път на мисълта за техните цели. Това заяви в ефира на Нова телевизия министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. Според него голяма част от исканията на протестиращите са политически, тъй като земеделците искат неговата оставка. По думите му не трябва да се угажда, а да се търси резултат.
Земеделският министър обясни, че както земеделието ни е регионализирано, така и протестите – в момента те са регионални, фрагментирани, но шумни. Исканията не засягат цялата картина и дори и да се удовлетворят едни искания, след седмица – две ще трябва да се обръща внимание на други, след това на трети. Вътев посочи, че и при покана има земеделски асоциации и сдружения на фермери, които влизат в МС или МЗХ и единственото, което заявяват е „оставка“, дори и не си излагат исканията, та камо ли за някакъв диалог да става дума.
Министърът поясни, че 2023 година е била тежка за зърнопроизводителите, защото те са засели скъпа реколта през 2022-ра, когато са получили и големи печалби. Той отбеляза, че заедно с ръста на цените на зърнените култури, са нараснали и тези на торове и препарати и всичко, което определя себестойността на заложената реколта.
Вътев отбеляза, че практиката да се подпомага всеки, който иска, означава, че не се знае какво се прави, а това трябва да бъде подредено. За да се случи това, едни хора трябва да спрат да крещят, а да седнем и да направим анализи, уточни той.
Според министърът държавата трябва да създава условия, а останалото е предприемаческа инициатива. По думите му протестират производителите, които са забравили, че има пазар и че трябва да бъдат конкурентни. По думите му те искат основно субсидии.
Всички се нуждаят от субсидии. В цяла Европа получават, нашите производители трябва също да се подпомагат. Те са ощетени още при подписването на договора за членство в ЕС. България се е съгласила размерът на европейските субсидии да бъде 80% от тези в старите страни членки. Това е несправедливост, която трябва да приключи, каза още Вътев.
Той посочи, че 80% от плодовете и зеленчуците, около 40% от свинското и 90% от говеждото у нас са вносни. Според него причините за това са дълголетни. Процесите в земеделието кореспондират пряко с природните закони. Битката е делът на българското производство да нарасне на пазара. Това означава да имаме по-висока производителност, което води до ниска себестойност, допълни министър Вътев.
Отново за големия проблем на българското земеделие – напояването – говори Кирил Вътев. При система за напояване не двойна, а над двойна реколта може да се дава, но напояването и разбито от десетилетие.
Вътев постави акцент на нуждата от взаимодействие на земеделците и науката. Трябва да се подкрепят инициативите за запазване на антохтонни породи например, но те трябва да дават и продукция, не да са напълно откъснати от пазара.
Припомняме, че през делничните дни на миналата седмица селскостопански производители блокираха пътища на много места в страната. В петък на брифинг в Министерския съвет след среща между премиера Николай Денков, Вътев и недоволните производители беше обявено, че земеделците спират ефективните протести и се очаква да бъде подготвен текст за споразумение между представителите на земеделския сектор и министър-председателя. В събота и неделя земеделци производители затвориха за два часа пътя за граничния пункт „Илинден – Ексохи“ край село Садово.
В протеста се включиха представители на Националната асоциация на картофопроизводителите, както и зърнопроизводители и животновъди. Земеделците обявиха, че чакат да видят споразумението, а не да слушат само думите на властта. от Българската аграрна камара разпространиха позиция, в която се разграничиха от продължаващите протести на селскостопански производители.
Неучастващи в преговорите с властта организации на селскостопански производители проведоха пък продължават с протестните акции. Те обяхиха, че ще изразят недоволството си пред Министерския съвет, а действията им няма да бъдат мирни.
