Министерството на финансите (МФ) публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с прието протоколно решение на служебното правителство за съставяне на проект на Закон за държавния бюджет за 2023 г. с дефицит от 3 % и с обявените от финансовия министър Росица Велкова стабилизиращи мерки. Предлагат се мерки по отношение на фискалния контрол за стоки с висок фискален риск. Целта е по-ефективна превенция и противодействие на данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци. Въвежда се задължително предварително деклариране на данни за превозите на територията на страната на стоки с висок фискален риск с транспортни средства над 3,5 тона, съобщиха от МФ.
Част от мерките касаят и условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори – въвеждане на режим за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към данъчно задължени лица. Предвижда се плащанията да са по сключени договори на стойност над 10 000 лв., както и за предявени на задължените лица изпълнителни листове за над 1000 лв. С това се надгражда Решение № 592 / 21.08.2018 г. на Министерския съвет за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, като се разширява и кръгът на задължените лица по това решение. Предлага се въвеждане на допълнителен начин за информиране на публичните изпълнители за наличие на финансови средства в данъчно задължени лица. Предвиждат се и други промени в ДОПК във връзка с установени несъвършенства и непълноти в текстовете.
Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта включват също изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с които от 1 юли 2023 г. да се въведе заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. Мярката е временна, еднократна и цели да се гарантира общественият интерес чрез запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната. Според МФ така ще бъде овладяна и инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори. Мярката ще важи за всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен и алтернативен на корпоративния данък, както и за едноличните търговци и приравнените на тях за данъчни цели лица, които генерират свръхпечалби от стопанска дейност. Изключват се внасящите временна солидарна вноска, която има сходни характеристики с новото облагане.
За периода 2020-2022 г. държавата отчита 11,2 млрд. лева за помощи, компенсации и от намалени данъчни ставки. Помощите и компенсациите на бизнеса, свързани с пандемията COVID-19, енергийната криза и военните действия в Украйна, са общо в размер на 10,3 млрд. лв., а загубата за бюджета от намалени ДДС ставки и освобождавания от облагане с акциз възлиза на и 908,7 млн. лв. Декларираните данъчни печалби от дружествата и облагаеми доходи от стопанска дейност като едноличен търговец нарастват значително за 2021 и 2022 г., като печалбите и доходите за 2022 г. бележат ръст от около 100% в сравнение с печалбите за 2018 и 2019 г. По данни на Националния статистически институт, разпределените печалби под формата на дивиденти са 21,5 млрд. лв. за 2020 г. и 22,4 млрд. лв. за 2021 г. Наблюдава се и значителен ръст на наличностите по депозити в банките. „Финансовата подкрепа от държавата във връзка с възникналите здравна и енергийна криза и военните действия в Украйна е била навременна и достатъчна, като е запазила не само съществуващия бизнес, но е осигурила условия за неговото развитие и за генериране на печалби„, посочват от финансовото министерство.
Предложенията целят също да се внесе яснота в данъчното третиране на доходите от продажба на виртуална валута, да се въведе приспадане на нормативно определени разходи при продажба на финансови активи, както и да се разшири обхватът на доходите, за които се предоставя информация от работодателите и предприятията платци на доходи. Във връзка с определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включителни и виртуална валута, както и от търговия с чуждестранна валута, се предлага да се приспадат 10% нормативно определени разходи.
Законопроектът включва още изменения и допълнения на Закона за ДДС, с които до 30 юни 2023 г. се намалява срокът за прилагане на временната намалена ставка на данъка за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, за общата туристическа услуга в случаите по чл. 136 и за услугата за използване на спортни съоръжения. Остава постоянно намалена ставката за услуги по настаняване, книги и периодични издания, храни, пелени и хигиенни артикули за бебета и малки деца.
С промени в Закона за акцизите и данъчните складове се предлага течностите за електронни цигари без никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, да се включат в обхвата на акцизните стоки и за тях да се прилагат правилата за тютюневите изделия. Предложенията включват и отмяна на въведените краткосрочни антиинфлационни мерки за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия, нулевата акцизна ставка върху моторните горива за LPG и за природния газ и нулевата акцизна ставка за произведената електрическа енергия от възобновяеми източници. Според МФ основната цел е така да се запази конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките сектори, при които разходите за енергия съставляват висок дял от производствените разходи, както и да се овладеят постоянно повишаващите се цени на електроенергията и на горивата.
Предлагат се и изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Като срещу сивата икономика нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащанията в брой в страната се намалява от 10 000 лв. на 5 000 лв. Предвижда се плащанията в страната да се извършват само чрез преводи и внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 5000 лв. и на стойност под 5000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 5000 лв. Финансовото министерство смята, че тази мярка ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще спомогне за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лицата, участващи в стопанския оборот. Предлага се още изплащането заплати над 5 000 лв. да се включи в режима на закона.
