Европейският фискален съвет (EFB), независимият надзорен орган на Европейския съюз по въпросите на публичните финанси, разкритикува решението на Европейската комисия да разреши част от бюджетната гъвкавост, предоставена за увеличаване на разходите за отбрана, да бъде използвана и за енергийния преход. Тази информация е съобщена от "Ройтерс".
Миналата година Европейската комисия позволи на държавите членки да увеличат разходите си за отбрана с до 1,5% от брутния вътрешен продукт годишно за период от четири години, без това да води до санкции по европейските фискални правила, които ограничават бюджетния дефицит до 3% от БВП. Мярката бе мотивирана с необходимостта от засилване на отбранителните способности на ЕС като възпиращ фактор срещу потенциална руска заплаха.
Миналата седмица обаче Комисията се съгласи до 0,3% от БВП от този допълнителен фискален ресурс да може да бъде насочван към мерки за ускоряване на прехода от изкопаеми горива към по-чисти енергийни източници.
Решението идва след натиск от страна на Италия, която е изправена пред високи енергийни цени вследствие на войната между САЩ и Израел срещу Иран и търси възможности за облекчаване на натиска върху домакинствата и бизнеса преди предстоящите избори.
Председателят на Европейския фискален съвет Питер Хасекамп предупреди, че скъпата енергия изисква структурна трансформация, а не допълнително бюджетно стимулиране.
"Енергийният шок е реален, но той изисква трансформация, а не стимули. Фискалната достоверност, изградена чрез спазване на договорените разходни рамки, е най-добрата ни защита срещу нарастващите разходи по държавното финансиране", заяви Хасекамп.
От Съвета посочват, че повечето държави от ЕС все още не са отменили напълно извънредните стимули, въведени по време на пандемията от COVID-19 и последвалата енергийна криза, докато нивата на държавния дълг и бюджетните дефицити остават по-високи от тези преди пет години.
Според институцията разширяването на т.нар. национални клаузи за дерогация към енергийната политика изпраща погрешен сигнал към пазарите и създава риск от повторение на грешките от периода 2022-2023 г., когато широкообхватни мерки за подкрепа са били запазени дори след нормализиране на цените на енергията.
"Предоставянето на изключения всеки път, когато има политически натиск за увеличаване на определени разходи, засилва погрешното впечатление, че във фискалната политика не съществуват компромиси", се казва още в позицията на Европейския фискален съвет.
Организацията предупреждава, че ако високите цени на петрола се запазят за по-дълъг период и икономическият растеж се забави повече от очакваното, правителствата следва преди всичко да защитят публичните инвестиции, вместо да използват бюджетни средства за поддържане на потреблението.
