Новата конфигурация в Европейския парламент и в отделните страни – тази дясна вълна, която залива Европа, ще направи значително по-трудно пълното членство на България в Шенген. Това прогнозира пред БНР Любомир Кючуков – бивш зам.-министър на външните работи и директор на Института за икономика и международни отношения.
Според него едва ли може да се очаква позитивно развитие за страната ни и Румъния скоро.
Той припомни, че е имало предложения за „малък Шенген“ между България и Румъния, както и за добавяне към тази конфигурация и на Гърция. По негови думи обаче това не е възможно.
Кючуков е на мнение, че тази идея има своите позитиви – да поддържа темата жива в Европа, доколкото с приемането на мигрантския пакт този проблем според него е отишъл на по-заден план, а българското и румънското членство не са приоритети на редица държави в ЕС.
„Това не е осъществимо по няколко причини между България и Румъния – просто защото условията, при които бяха подписани споразуменията с Австрия за откриване на въздушното и морското пространство на двете страни вървят точно в обратната посока – затягане на граничния контрол между България и Румъния. А добавяне на Гърция става съвсем невъзможно – тя е страна в Шенген и ако се създаде мини-Шенген с участието на Гърция, това би означавало реално България и Румъния да станат членки на Шенген и по суша„, разясни той.
По негови думи изборите са отбелязали сериозна промяна на политическите баланси в Европа. Европа като цяло се придвижи надясно, отбеляза Кючуков и допълни, че през последните два месеца е протекъл процес на отваряне на вратите за сътрудничество между крайната десница и център-дясно.
Според него това ще направи по-трудно приемането на общи решения в ЕС. Откроявали се редица сериозни въпроси, като например бюджетът. Според Кючуков може да се очаква засилване на позициите на т.нар. „пестеливи/скъпернически държави“.
Тъжната констатация е, че не човешките жертви, а парите биха били евентуална причина за преосмисляне на подхода към войната в Украйна и търсене на политическо решение, предположи той и уточни, че националистическите партии не са антивоенни.
„Те имат сериозни резерви към отделянето на значим национален ресурс за продължаване на войната„, отбеляза Кючуков.
По негови думи неуспехът на Виктор Орбан на тези избори е мечта на всички останали партии в ЕС. Орбан доста умело успява да осребри собствената си скептична позиция за помощта на Украйна, постигайки отстъпки за самата Унгария, посочи той.
Според него предстои дебат в ЕС как свършва тази война. Този дебат с влизането на толкова много крайнодесни политически формации в ЕП предполагал промяна на конфигурацията.
Досега много ясно се очертаваха две червени линии в подхода и на НАТО, и на Русия към войната в Украйна – това беше да се избегне възможността за ядрен конфликт, както и да се избегне директен конфликт между НАТО и Русия. Кючуков обаче се опасява, че тези червени линии все повече изтъняват.
„Големият проблем е, че като че ли ние съсредоточаваме всичките си усилия към това да се подготвим за война, а не да я избегнем„, обобщи той.
