България губи 42% от износа си за САЩ заради американските мита. Това показва съвместен анализ на икономическите последици от американските мита, въведени на 2 април 2025 г., на Фондация "Приложни изследвания и комуникации" и Глобалният алианс за търговски и иновационни политики (GTIPA).
Анализът обхваща 25 държави, от които десет в Европа.
Констатирано е, че за първата година след въвеждането на митата (април 2025 - март 2026 г.) износът на ЕС към САЩ е спаднал с 13,7%, а търговският излишък на ЕС се е свил с 35,6%.
България е сред най-засегнатите — износът към САЩ е намалял с 23,7% на годишна база, а до януари 2026 г. спадът достига 42% спрямо предходната година.
Особено уязвими са металите (мед: -65,3%; алуминий: -93,2%) и прецизните медицински изделия (-42,9%).
Въпреки тези удари реалният БВП на страната ни е нараснал с 3,1% през 2025 г. — двойно над средното за ЕС от 1,5%. Растежът обаче се дължи предимно на услугите (+5,8%), докато индустрията отбелязва лек спад от 0,3%. Това поставя въпроса за дългосрочната индустриална устойчивост.
На европейско ниво ЕС реагира чрез диверсификация — временното прилагане на търговското споразумение с Меркосур от 1 май 2026 г., напреднали преговори с Индия и Индонезия и нови договорености в областта на критичните метали.
Авторите на изследването обаче предупреждават, че регулаторният контрол не е достатъчен за дигитален суверенитет: дефицитът при интелектуалната собственост се е задълбочил с 14,6%, а при бизнес услугите — с 35,8%.
За България анализът препоръчва секторен подход, увеличаване на инвестициите в НИРД до 1,5% от БВП, ускорено прилагане на механизма SAFE за технологии с двойна употреба и решителна борба с корупцията и лошото управление като условие за привличане на конструктивен капитал.
