Към момента шест партии изглеждат сигурно представени в състава на следващия парламент. Това показва проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено в периода 6-12 октомври сред 1025 души, съобщава bTV.
Лидери засега са ГЕРБ, а за второто място се борят три партии – „Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП. Над 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание са също“Демократична България“ и ДПС.
Проучването сочи, че извън 47-ия парламент остават „Изправи се БГ! Ние идваме“, ВМРО и „Възраждане“.
Около 1/4 от гласувалите за ИТН на вота през юли сега заявяват, че ще подкрепят ПП. Социолозите допускат ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП.
Засега ПП привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли и не успява да привлече значим дял гласове от избирателите на БСП. Според „Екзакта“ не повече от 5% от гласувалите за БСП през юли биха се преориентирали към ПП през ноември. Агенцията посочва, че от данните е видно, че партията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев привлича най-много гласове на избиратели, които не са гласували през юли.
Проучването показва, че всеки пети българин се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове.
1/5 от разочарованите от партията, за която са гласували на 11 юли, посочват, че няма да гласуват през ноември. Повечето от разочарованите обаче възнамеряват да гласуват, и то за друга партия, различна от избраната през юли.
От „Екзакта Рисърч Груп“ посочват, че 57% от избирателите на ПП са хора, разочаровани от партиите, за които са гласували през юли, докато останалите им избиратели не се самоопределят като разочаровани.
81% от запитаните изразяват силно притеснение от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок – цели 87%. 78% изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите – горива, електрическа енергия и газ. 44% пък се боят за здравето си заради скока на заразени с коронавирус у нас. 38% се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си.
Проучването сочи, че 52% имат твърдо намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. Деклариращите намерение да гласуват на парламентарния вот са малко по-нисък дял – около 49%. Желаещите да гласуват на президентските избори, които се колебаят кого да изберат, са 13,6%, а колебаещите се, но желаещи да гласуват на парламентарните избори – 12%.
Отчита се над средната мобилизация за гласуване на президентските избори сред мъже, високообразовани хора, както и жители на областните градове.
По 90% от избирателите на ГЕРБ, БСП и „Изправи се БГ! Ние идваме“ са твърдо решени да гласуват за президент. По 80% от избирателите на „Има такъв народ“ и на „Продължаваме промяната“ и 2/3 от избирателите на „Демократична България“ също декларират категорични намерения да гласуват за държавен глава.
Сред твърдо решилите да гласуват на парламентарните избори по-често има хора на възраст над 30 години, висшисти, жители на областните градове и на селата.
13,4% от българите обаче се притесняват дали ще се справят с електронното гласуване. Всеки пети пък се страхува да не се зарази с коронавирус, ако отиде да гласува.
Опасения, свързани с електронното гласуване, имат по-често хора на възраст над 60 години – 27% от тях, както и нискообразовани жители на малките градове и села. По 1/3 от избирателите на БСП и на ДПС се притесняват от електронното гласуване. Страхове от заразяване с COVID-19 при гласуване пък изпитват предимно жани, възрастни и нискообразовани хора.
