Ресторантьорите в бранша искат спешна среща с министерството на икономиката. Това е едно от исканията им, които изпратиха до медиите.
По думите им днес те са изслушали много внимателно брифинга на министерството на икономиката, на който са били оповестени нови мерки в подкрепа на бизнеса. Те са разочаровани от това, че вече приетата, гласувана и одобрена от Европейската комисия програма „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, е спряна и парите по нея са пренасочени в кредити.
Според тях, въпреки че програмата е тромава и недостатъчна, е работила за месеците – декември, януари и февруари и е оставала последната трета фаза, касаеща март и април – месеците, в които заведенията отново бяха затворени, но секторът очакваше компенсации за това поредно затваряне.
От асоциациите на ресторантьорите искат да напомнят, че в началото на март, заведенията за хранене са били допуснати да работят, за което те са инвестирали огромни суми за отваряне на своите обекти. Само две седмици по-късно, заради нова заповед на здравния министър, те отново са били затворени, което е довело до още по-тежко състояние в бранша. Единствената надежда и утеха на бизнеса е била насочена към обезщетенията в размер на 20% от оборота.
Те одобряват удължаването на мярката 60/40, оповестена на същия брифинг, но искат да предложат нейното „разширяване“ за фирми, които са регистрирани през 2021 година или такива, които не са упражнявали дейност през изминалата 2020 година. Подкрепа трябва да има и за всички инвеститори, които в условията на криза са решили да отворят нови работни места и с действията си да помагат за по-добра събираемост на средства в държавната хазна.
Те настояват за:
- незабавна подкрепа от министерството на туризма;
- спиране на дискриминационното отношение към ресторантьорския и развлекателен бранш;
- решенията, касаещи секторът на заведенията, да бъдат взимани само и единствено с представители на браншовите асоциации;
- държавата да поеме отговорността за наложените локдауни, причинените масови фалити в бранша ни и довели до огромна междуфирмена задлъжнялост и липса на ликвидност.
