По данни от официалната страница на парламента до средата на декември, 49-ото Народно събрание (НС) е провело общо 89 пленарни заседания, 25 от които – за парламентарен контрол. Това става ясно от обобщение за работата на парламента, публикувано на платформата „Отворен парламент“ на неправителствената организация Институт за развитие на публичната среда.
То започна работа на 12 април 2023 г., след петите за две години парламентарни избори в рамките на две години и продължава своите заседания, въпреки усещането в публичното пространство за нестабилност на правителството, опитите за блокиране на дебатите в пленарна зала и дори физически сблъсъци в последните дни.
25 постоянни комисии в НС са провели общо 412 заседания. формирани са още 6 временни комисии и 4 подкомисии. Най-активна от постоянните е била правната комисия с 28 заседания, следвана от здравната с 27 заседания и Комисията по бюджет и финанси с 23 заседания.
Най-натоварена по-принцип е Комисията по правни въпроси, през която минават голяма част от предлаганите законопроекти. Правната комисия в 49-ото НС гледа и законови промени, свързани с отпускането втория транш от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В нея е извършена и първата „ротация“ на ключов пост в държавата – през септември първият председател на комисията – Стою Стоев от ПП-ДБ беше заменен от Анна Александрова от ГЕРБ.
Във връзка с приетите вече идеи на управляващото мнозинство за промени в Конституцията, постоянната Комисия по конституционни въпроси е провела 12 заседания, 5 от които са през декември, в периода на най-интензивните обсъждания по измененията в Основния закон.
До средата на настоящия месец в деловодството на парламента са депозирани общо 250 законопроекта. 126 от тях са внесени през първите три месеца от мандата на 49-ото НС. Основната част от законопроектите в настоящия парламент се внасят от народните представители – 154 от всички внесени предложения. останалите 96 текста са внесени от Министерски съвет. Приетите закони са общо 44. 23 от тях са с вносител Министерски съвет, а 21 са предложени от депутатите.
Информация за отсъствията на депутатите на интернет страницата на Народното събрание е оповестена за периода до края на ноември 2023 г. В периода април-ноември неоправданите отсъствия на депутати от пленарни заседания са общо 804, а в комисии – 45. Над половината от отсъствията от пленарна зала (466) са регистрирани през месец ноември, в период на сериозни противоречия между партньорите в управлението от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ и бойкот от депутатите на работата в НС.
Най-много са отсъствията от пленарна зала на народните представители от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС – 283, следвани от ПП/ДБ с 212 и ДПС – 139. Данните сочат, че най-често не са участвали в работата на парламента представители на формациите, подкрепящи настоящото управление.
Напусналият ПП-ДБ вече независим народен представител Радостин Василев има 2 неоправдани отсъствия. От парламентарните групи най-рядко в зала не са влизали представителите на „Има такъв народ“, които имат само 32 отсъствия.
Депутатите имат регламентирано право да отправят въпроси и питания към изпълнителната власт. Въпросите следва да са по теми от обществен интерес и се задават към министър-председателя, вицепремиер или министър чрез председателя на Народното събрание. Те се отправят в писмена форма, а отговорите може да са устни или писмени, като във втория случай срокът за отговор е 10 дни. Народните представители могат да отправят и питания до членовете на Министерски съвет, засягащи дейността на кабинета. Те са само в писмена форма, а срокът за получаване на писмен или устен отговор е 14 дни. Всички въпроси, питания и отговорите към тях се публикуват на интернет страницата на НС в публичния регистър „Парламентарен контрол“.
В периода април-декември 2023 г. са зададени общо 1985 въпроса, а отправените питания са 56. Най-много са депутатските през май – 439, и юни – 428.
Няма въведено изискване народните представители да публикуват информация за посещенията си при избирателите. В това отношение е използвана пожелателната форма „може“ – чл. 149, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи: „Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели…“
От страницата на парламента не става ясно дали депутатите са имали срещи с гражданите, като профилите на народните представители не съдържат секция, в която да се публикува такава информация.
„Не можем да определим дали това се дължи на техническите специфики на сайта или на липсата на проведени срещи. По този начин важен механизъм за получаване на обратна връзка от избирателите, дори да съществува, остава непроследим за широката публика„, обобщава платформата Отворен парламент.
